Навършват се 60 години от решението на ООН за разделение на Палестина
27 ноември 2007Реклама
ООН е на едва две години, когато на 29 ноември 1947-ма година организацията провежда заседание със съдбовни последици. Напрежението в залата е осезаемо, въпреки че на този ден все още никой не може да си представи значението на решението, което предстои да бъде взето. На дневен ред е предложението за разделение на Палестина с цел създаване на две независими държави - еврейска и арабска. Това е последната стъпка към основаването на израелската държава и същевременно стъпка, която отвежда Близкия Изток и света до конфликт, продължаващ вече 6 десетилетия.
Основите са положени: британците, които след разпадането на Османската империя в края на Първата световна война поемат командването над Палестина, искат да се избавят от трудната задача да се грижат за сигурността в размирните територии. В следствие на Холокоста броят на израелските бежанци в Палестина расте с всяка изминала година, а паралелно с това и напрежението между двете народностни групи. Зачестяват противоречията между еврейските заселници и арабите, които живеят в Палестина. За да се предпазят от арабските атаки евреите създават съпротивителни групи, които се борят и срещу британците, тъй като след края на Втората световна война те отказват да признаят еврейското заселване в Палестина. Лондон търси изход от трудната ситуация. Още през 1937-ма година британска комисия стига до извода, че положението може да бъде овладяно, само ако британците се откажат от мандата си в Палестина и там бъдат създадени две държави - арабска и еврейска. Тази препоръка не бива реализирана, тъй като започналата малко след това Втора световна война превръща Близкия Изток в стратегически важен регион, от който Лондон на желае да се откаже. Национал-социалистическото преследване в Германия кара над 250 000 евреи да потърсят убежище в "обетованата земя". Поради страх от ескалация на напрежението в Палестина британците залавят голяма част от еврейските бежанци и ги откарват в Кипър, някои биват дори върнати в Германия. Световната общност е дълбоко загрижена за съдбата на еврейския народ. Подкрепата за идеята за поделяне на Палестина става все по-голяма, не обаче и в арабския свят. Ето думите на тогавашния иракски външен министър Мохамед ал Джамали пред събранието на ООН на съдбовния 29 ноември 1947 година."Арабските държави не са готови да се съгласят с пречупването на единността им. Ето защо се противопоставяме ксатегорично на идеята за създаване на еврейска държава в Палестина."
Последвалото гласуване потвърждава решимостта на арабските държави.
"Иран - не. Сирия - не."
Въпреки че по същество предпочитат предложението за създаване на федерална държава с две отделни административни структури, Русия, САЩ и Франция стигат до заключението, че нито арабите, нито израелците ще се съгласят с подобно решение, и се застъпват поради тази причина за създаването на две независими държави - палестинска и еврейска. Планът се приема от евреите, но е отхвърлен от арабските държави. След първата израелско-арабска война през 1948 година фактически се установява само една държава - Израел. Днес, 60 години по-късно, близкоизточният конфликт продължава.
Реклама