Наивни ли са германците?

Така значи живее едно общество, когато терорът престане да е само абстрактна заплаха: общественият транспорт е почти изцяло замразен, големите мероприятия са отменени, войниците патрулират навсякъде, а магазините са затворени. Извънредното положение в Брюксел ни показа как биха могли да изглеждат в скоро време и големите германски градове.

На германските медии все още им се струва забавна репликата на вътрешния министър, че не желае да тревожи населението с прекалено конкретни детайли относно терористичната заплаха. Точно тази реакция обаче показва колко трудно може да бъде приучено едно общество, свикнало на безгрижие, да се доверява на действията на държавата и да не е враждебно настроено тъкмо към онези институции, които гарантират сигурността му. Дори и предупреждението за терористична опасност в Хановер например да е било празна пушилка, все пак е успокоително, че властите се придържат към принципа: "по-добре една полицейска акция в повече, отколкото една по-малко". В крайна сметка е твърде лесно да се критикува тогава, когато стане ясно, че не е имало сериозна заплаха.

Въпросите, които сега се задават във Франция и Белгия, засягат и германската действителност. Защо арабските джамии с ислямистки уклон все още се радват на растяща популярност? Защо не успяваме да осуетим нелегалната активност на хора, които представляват заплаха за всички? Защо на европейско ниво постоянно се отлага въвеждането на различни инструменти за контрол и наблюдение? А най-важният въпрос гласи: Защо не ни се удава да предотвратяваме радикализирането на някои заблудени младежи, които постоянно се подлъгват по идеите на крайния ислям?

На Германия й предстои нов дебат по проблемите на интеграцията. И няма да е достатъчно, ако той се ограничи само до споровете дали бежанците да плащат част от разноските по езиковите си курсове, дали минималната заплата не затруднява интеграцията и дали неограниченият приток на бежанци не води автоматично до образуването на гета.

Ще е нужен дебат за това дали германската култура на гостоприемство към бежанците не се оказа сляпа за "сблъсъка на цивилизациите", за последствията от това, че толкова много хора изоставят културните си корени и традиции, както и за необходимостта да се полагат усилия за религиозната им интеграция.

Ако ислямът наистина е част от Германия, той би трябвало да е в състояние да даде своя принос по тези въпроси. Но защо не го виждаме никъде?

Яспер фон Алтенбокум, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main