Най-големите поражения на Германия

Сталинград е името на голямата германска травма, символ на тоталното поражение. При Сталинград шеста германска армия попада в капан - тя е обкръжена от всички страни, след като преди това в продължение на месеци печели битка след битка. Победоносният й ход е спрян край Сталинград, а нацистката пропаганда премълчава тежкото поражение.

Малко след Сталинград тежка загуба претърпява и Африканският корпус. Тези две германски поражения действат крайно деморализиращо на Вермахта и ускоряват капитулацията на хитлеристка Германия. Дори и изненадващата германска победа при Харков през пролетта на 1943 година, използвана от нацистите за шумна пропаганда, не успява да заличи травмата от поражението край бреговете на Волга. При Сталинград става повече от ясно, че започнатата от Хитлер война не може да бъде спечелена. А Сталинград е всъщност само една от цяла поредица тежки загуби в историята на Германия, като някои от пораженията са с далеч по-сериозни последици за страната.

Залезът на Тевтонските рицари

През 1410 година се провежда една от най-решителните битки на Средновековието - край Таненберг обединените войски на кралство Полша и Великото литовско княжество премерват сили с рицарите на германския Тевтонски орден. Тежкото поражение на рицарите на ордена променя из основи политическата карта на Средноизточна Европа - съюзените поляци и литовци се превръщат във велика сила, която просъществува чак до 18 век, когато Русия им отнема тази слава. След битката при Таненберг, която поляците наричат битката при Грюнвалд, монашеският Тевтонски орден губи своето политическо влияние и окончателно запада.

От голямо значение за историята е и битката при Брайтенфелд през 1631 година. В това сражение по време на Тридесетгодишната война протестантската армия на шведския крал Густав Втори Адолф разбива католиците, които по това време са под ръководството на баварския граф фон Тили. В резултат на победата си Густав Втори Адолф поставя под свой контрол цяла Северна Германия и по единодушната преценка на историците спасява протестантството в региона.

"Сбогом завинаги"

На два пъти - след две исторически загуби на бойното поле - Прусия е изправена пред заплахата да погине. През 1759 година при Кунерсдорф руснаците и австрийците разгромяват пруската армия, а Фридрих Велики е принуден да признае, че е загубил всичко. Тогава той пише, че не е в състояние да понесе края на Прусия и завършва посланието си с думите "сбогом завинаги". Прусия все пак оцелява благодарение на изненадващото оттегляне на врага, но 20 години след смъртта на Фридрих Велики войските на Наполеон нанасят край Йена и Ауерщет такива тежки поражения на пруската армия, че държавата едва оцелява.

Краят на "Хересгрупе мите"

За Хитлер и неговите генерали неуспехът на т.нар. блицкриг срещу Русия е едно от големите германски поражения във Втората световна война. Понеже Вермахтът не бил подготвен за продължителна война, нито за война на няколко фронта, Съветският съюз трябвало да бъде победен още през 1941 година в рамките на т.нар. светкавична война /блицкриг/. След провала на операция Тайфун, целяща превземането на Москва, и след като на 11 декември 1941 година Хитлер обявява война на САЩ, Германският райх изпада в стратегическа дилема, която се оказва неразрешима. Една от последиците е битката за Сталинград. Тя завършва с провал на втория блицкриг, с който Хитлер се надява да обърне хода на войната. Най-голямото му поражение обаче идва две години по-късно - през лятото на 1944-та, когато Червената армия предприема мощна офанзива срещу т.нар. "Хересгрупе мите". След тази офанзива руснаците стигат до бреговете на Висла в днешна Полша. При нападението срещу Съветския съюз "Хересгрупе мите" е най-голямото формирование на Вермахта - то включва две армии /девета и четвърта/ и две танкови бригади с 930 танка и 49 дивизии. Военните историци изчисляват, че това фиаско убива около 400 хиляди германци. А жертвите от Червената армия са дори над 760 хиляди.

От гледна точка на жертвите това е най-тежката загуба във военната история на Германия. Но не това поражение бележи истинския поврат във войната - още година преди това вече е ясно, че разгромът на Германия е неизбежен.

АГ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел