Наказват България?

Засега спиране на пари няма да има, но проблемът на ЕС с България си остава. Така може да се обобщи резултатът от проверката след изказването на президента Плевнелиев, който вчера (вторник) обяви следното: "От Европейската комисия разбирам, че още две оперативни програми са на път да бъдат спрени - „Транспорт” и „Конкурентоспособност”. Това е катастрофа за държавата в най-тежкия момент".

Часове по-късно от ЕК отрекоха да имат такива намерения. Това заяви пред БНТ Ширин Уилър, говорителка на Европейската комисия. От думите ѝ стана ясно, че на дневен ред е не спирането или пускането на пари по определени програми, а обсъждането на Споразумението за партньорство между България и ЕС - стратегически документ за предстоящите десет години, в който се говори и за плащанията по всички програми, които ЕС ще отпуска на България.

Най-тревожното

Както поясни пред БНР бившата директорка на Европейския институт Юлиана Николова, „без да е прието Споразумението, не можем да пуснем новите програми. Без него не може да бъде одобрена нито една програма“.

По думите на Юлиана Николова българското споразумение е било представено на 2 април. От тази дата е започнал да тече тримесечен срок, в който Европейската комисия трябва да предприеме една от следните три стъпки: „да го одобри, да върне коментари, които да бъдат отстранени, или да го върне за преработка. На нас е върнато в най-тежката част - за преработка“, каза Николова и добави, че преработката води естествено до забавяне на целия процес. Но не това е най-тревожното, посочва експертката. Най-обезпокоителното, според нея, е, че „голяма част от [коментарите на ЕК] не могат да бъдат отстранени“.

Според Димитър Бечев, който е директор на софийския клон на Европейския съвет за външна политика, въпросът не опира до пари по тази или онази програма, а до цялостното недоверие, с което в Брюксел гледат на България. „Цялата система на европейската интеграция почива на принципа на доверието“, каза Бечев в интервю за Дойче Веле. И добави: „В българския случай Европейската комисия вижда, че няма място за доверие, защото България предлага формален подход и произвежда хартия, вместо да се стреми да запълни дефицита на доверие“.

Поуките

Експертът припомня и още нещо: по време на 7-годишния преговорен процес за еврочленство „с България и Румъния се преговаряше като с партньор, който знае, че щом е поел един ангажимент, значи трябва да го изпълни. А щом е казал, че вече го е изпълнил, значи това е вярно. Нищо подобно. В България и Румъния просто заместиха реалната политика с отчетничество и потьомкинови села“.

Според Бечев, ЕС си е взел поука от българския и румънския случай, което пък е довело до промени в преговорния процес със страните от Западните Балкани: след всеки поет от тях ангажимент Брюксел следи доколко той реално се изпълнява.

На въпрос дали очаква в близките месеци да бъдат спрени парите по някои от европрограмите, Бечев отговаря, че не изключва подобен сценарий - колкото и да е трудно да се правят прогнози при предстояща нова Европейска комисия и ново правителство в София. „Въпросът е как ще убедим останалите страни от ЕС в това, че сме сериозна държава, която е достигнала определено ниво на зрялост“, посочва Димитър Бечев, директор на софийския клон на Европейския съвет за външна политика.