Накъде пълзи японският плутоний?

През ноември 2009 година привържениците на ядрената енергетика имаха повод за празнуване. За пръв път в Япония бе пуснат в експлоатация изпитателен реакторен блок, който произвежда електричество от плутоний. Горивните пръти са от смесени оксиди или т. нар. микс-гориво, което освен уран съдържа и високотоксичен плутоний. След успешни тестове, редица японски електрокомпании изявиха желание да използват новото гориво. Един от тези концерни е ТЕПКО - компанията-оператор на АЕЦ Фукушима. До 2015 година 18 блока е трябвало да започнат да ползват горивни пръти с плутоний.

Откъде идва плутоният?

Сега, на фона на аварията във Фукушима, тези планове едва ли ще бъдат осъществени. В района около авариралата АЕЦ бяха открити следи от високотоксичния плутоний. Откъде обаче идва той? Експертите не са единодушни. Някои смятат, че плутоният е "излязъл" от басейните, в които се съхранявали използваните радиоактивни пръти. Другият възможен сценарий е доста по-мрачен: ако плутоният е изтекъл от реакторните ядра. Това означава, че високотоксичният елемент се е просмукал през защитната обвивка, която най-вероятно е повредена. Теоретично плутоният може да е изтекъл от Първи или Четвърти реактор, защото този радиоактивен метал е и отпадъчен елемент от разпадането на урановите горивни пръти.

Едно обаче е ясно: тоталната катастрофа може да бъде избегната само в случай, че защитната обвивка на реакторите остане неповредена. Но какво е в момента състоянието на защитната обвивка? И този въпрос не намира еднозначен отговор. Японската служба за ядрен надзор смята, че част от обвивката е повредена. Количеството изтекъл плутоний обаче не било опасно за здравето.

Във Фукушима има общо 2 500 тона уран и плутоний. Колко от тях ще попаднат в околната среда под формата на радиация, все още не е ясно. Ясно е обаче, че плутоният, независимо за чий негов изотоп става дума, е високотоксичен. И съвсем малки количества могат да предизвикат рак, например при вдишването на тежкия метал. Радиоактивният елемент облъчва тялото отвътре, а ако попадне в рана, той се свързва с белтъчините на кръвната плазма и се утаява в костите и черния дроб. Това може да предизвика левкимия.

Бомбата продължава да цъка

Единственото успокоение в случая е, че плутоният е изключително тежък елемент. С други думи, при нормални условия той остава там, където е изтекъл. От плутония, попаднал в почвата, човек може да се предпази чрез защитно облекло. Защото плутоният изпуска алфа лъчение. Това ще рече, че облъчването има малък радиус. За разлика от плутония, радиоактивните цезий и йод могат да се разпръснат на големи разстояния под формата на облаци.

Въпреки това бомбата, наречена "Фукушима", продължава да цъка. Ако Трети реактор избухне, плутоният в него може да се превърне в смъртоносна опасност за целия свят. Радиоактивният елемент може да се разпространи надалеч и да бъде вдишан от нищо неподозиращи хора. А ако попадне в океана, високотоксичният плутоний рано или късно ще се озове в хранителната верига, а оттам и в човешкото тяло.