Накъде тръгна Източна Европа

Коментар на Карл-Петер Шварц от ФАЦ:

Еуфорията, която беше обзела държавите от Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Чехия и Унгария) в началото на новия век, е почти безвъзвратно отлетяла в днешната Европа на страха, недоверието и стагнацията. От "връщането си в Европа", разбирано като присъединяване към НАТО и ЕС, нациите, отървали се от комунизма, се надяваха да спечелят свобода и самостоятелност, сигурност и растящо благосъстояние.

Те очакваха обаче и друго: че членството в ЕС ще им помогне да обезвластят корумпираните комунистически елити в политиката и икономиката, да освободят правосъдието от тяхната хватка и да уредят честно и прозрачно публичната сфера. На народните допитвания провели се през пролетта на 2003, триумфираха привържениците на европейското членство: 77% в Чехия, 78% в Полша, 84% в Унгария и 94% в Словакия се обявиха "за" ЕС.

Как ЕС изгуби привлекателността си

Но едва станали част от Общността, настроенията там се промениха. На Брюксел вече не се гледа като на съюзник в борбата срещу корумпираните елити в собствената страна, а като на съюзник на въпросните стари елити, който им помага да се измъкнат от задължението за отчет пред обществото, писа още през 2007 българският политолог Иван Кръстев. В резултат на това, според Кръстев, възниква политика, в която популистите заемат открито антилиберални позиции, докато елитът тайно изповядва антидемократични настроения. Кръстев, който е блестящ познавач на източноевропейските общества, нарече своето есе на тази тема "Часът на популистите".

След присъединяването на тези страни към ЕС започна нова епоха: европейският проект започна да губи привлекателността си. Избирателите бяха все по-често склонни да наказват проевропейски настроените елити и вместо това да одобряват защитата на националния суверенитет и националното своеобразие. Тази тенденция се засили многократно в хода на миграционната криза. Правителствата на държавите от Вишеградската група знаят, че болшинството от населението в техните държави днес отхвърля въвеждането на задължителни квоти за разпределението на бежанците.

Което за едните е популизъм, за други е демокрация. През 2005 полските национал-консерватори за първи път спечелиха изборите в тяхната страна, през 2015 – за втори път. В Словакия Роберт Фицо управлява със своята лявопопулистка партия "Смер-социална демокрация" от 2006 до 2010, както и от 2012 до 2016. Независимо от по-лошия си резултат на парламентарните избори през март тази година, Фицо все още е на власт. В Унгария избирателите подплатиха властта на партията на Виктор Орбан "Фидес" през 2010, както и през 2014 с мнозинство от две трети. В Чешката република десетилетието на бурни политически кризи завърши през 2013 с прекия избор на левия популист Милош Земан за държавен глава, както и с пълното поражение на проевропейските консервативни партии и възхода на популистката АНО на милиардера Андрей Бабиш.

Разбира се, има големи разлики между католическите полски националисти и словашките леви популисти, между консервативната "Фидес" в Унгария и чешката партия на предприемачите, която се върти ту наляво, ту на дясно в зависимост от настроенията на своя собственик.

Само че пораженията на унгарските социалисти, на полските либерали, както и на чешките и словашки консерватори показват, че шансовете за успех на партиите в страните от Вишеградската четворка намаляват в същата степен, в която тези партии се идентифицират с ЕС. От току-що публикувано допитване става ясно, че едва 37% от чехите изпитват доверие към ЕС – това е най-ниският резултат от 2004 година насам.

"Тиранията на мнозинството"

В Източноцентрална Европа започва сякаш да се налага един радикален демократизъм, който не се притеснява от това, че правовият ред дава "колатерални щети". Тази "тирания на мнозинството" е насочена срещу "онези горе" (т.е. ЕС и свързаните с него национални елити, банките и чуждестранния капитал), а нерядко и срещу "онези долу" (ромите, мигрантите и други етнически, религиозни или сексуални малцинства).

Мястото на желанието за реформи и модернизация бе заето от един национален и социален протекционизъм, който претендира, че може да защити местния живот от последиците на европеизацията и глобализацията, и най-вече от предизвикателствата на мултикултурализма и масовата миграция.

Така Виктор Орбан например обяви, че се задава "нова ера", през която либерализмът и либералната демокрация щели да отстъпят място на традициите, патриотизма, морала, религията и семейството.

Но балансът между демократичния принцип за мнозинството и либералния конституционализъм, който ограничава волята на избирателите, не е застрашен само в Източна Европа, а навсякъде, където политиката се прави в името на Volonté générale ("Ние сме народът"). Може да се окаже, че Полша, Словакия, Чехия и Унгария в момента изпробват модели, които постепенно да бъдат приложени и в други европейски страни.

Карл-Петер Шварц, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main