Напук на всичко: Орбан за трети път

През 2000 година в Австрия дяснопопулистката "Партия на свободата" влезе в правителството като по-малък партньор на управляващите. Брюксел бе възмутен. Държавите от ЕС се отвърнаха от Австрия и намалиха контактите си с тамошните политици до минимум. Това обаче доведе по-скоро до обратен ефект - голяма част от австрийците възприеха международната кампания срещу "Партията на свободата" като обида за собствената им страна, а това ги накара да се солидаризират още повече с дяснопопулистката политическа формация. Няколко месеца по-късно европейските наказателни мерки срещу Австрия бяха отменени.

Орбан е свикнал на заплахи от Брюксел

Ситуацията в Австрия отпреди 14 години прилича по много неща на актуалната в Унгария, само дето партията на Виктор Орбан "Фидес" не е по-малък коалиционен партньор, а управлява с мнозинство от две трети още от последните избори през 2010-та. Това ѝ дава възможност да контролира всичко и систематично да променя страната по свой фасон: правосъдието, медиите, Конституционният съд, Централната банка, та дори и външнотърговските контакти на Унгария бяха нагодени към националноконсервативната идеология.

На всичкото отгоре Унгария беше и ротационен председател на ЕС през първата половина на 2011-та, а това накара всички европейци да насочат погледите си към нея. Тогава отново имаше колективен пристъп на истерия, а Еврокомисията дори на няколко пъти заплаши, че ще въведе санкции срещу Унгария. Всеки път Орбан променяше само по толкова, колкото да предотврати опасността от наказателна процедура за нарушаване на европейските договори. Сред сънародниците си обаче той неизменно си оставаше с имиджа на победител.

Вчерашните избори в Унгария доказаха, че "Фидес", както и много по-радикалната партия "Йобик" не са някакво краткотрайно увлечение на избирателите. При това "Фидес" не намали ни най-малко радикалността си по времето на своя управленчески мандат, каквито бяха надеждите на мнозина в ЕС. Напук на всичко това или може би точно поради това две трети от унгарските избиратели отново дадоха своите гласове за националноконсервативната партия на премиера или за десните екстремисти от "Йобик".

И също както навремето Австрия, така и сега Виктор Орбан успява умело да представи критиките на ЕС срещу конкретни мерки на унгарското правителство като обида за цялата страна и за целия унгарски народ, като опит за налагане на чужда опека. Именно това е една от причините за трайния успех на Орбан в Унгария.

Как ЕНП помогна на Орбан

Какви поуки може да си извлече Европа от феномена "Орбан"? Ако гледаме на дългогодишните критики спрямо неговия курс като на опит за възпитателни мерки, които да върнат Унгария в нормалното европейско политическо русло, то следва да признаем, че този опит се е провалил изцяло. Това обаче не означава, че критиките на Европа са били грешка. Независимо от въздействието, което те са оказвали или оказват в момента, Брюксел е длъжен да държи на опазването на европейските принципи и ценности. В това отношение ЕС прояви последователност и не се поколеба да критикува дори премиера на една страна, членуваща в Общността. Това също беше важен сигнал.

В същото време Европейската народна партия (ЕНП) е длъжна да чуе оправдания упрек, че е търпяла "Фидес" в своите редици. По този начин тя позволи на Орбан да се чувства твърде комфортно в голямото европейско семейство на консервативните партии, независимо от значителните идеологически различия, съществуващи между тях. А с това подсили и външнополитическото му самочувствие.

Вече е твърде късно за изхвърлянето на Орбан от ЕНП. Сега на Европа ѝ остава една-единствена надежда: че скоро икономическата ситуация в Унгария ще се подобри, защото силното одесняване на избирателите там е до голяма степен продукт на кризата.