"Националистическа мобилизация" в Македония

Дойче Веле: Македония вече повече от година се намира в дълбока политическа криза. Изглежда дори, че добрата някога перспектива за членство в ЕС е останала в миналото. На какво се дължи това развитие?

Улф Брунбауер: Главната отговорност носи премиерът Никола Груевски, който през последните години се превърна в изключително авторитарен политик. Под негово ръководство ВМРО-ДПМНЕ и нейният албански партньор ревизираха част от демократичните постижения на страната. Струва ми се, че Груевски наистина проявява автократични наклонности. Освен това той заменя истинските реформи с националистически изблици като "Скопие 2014".

На едно структурно равнище настоящата политическа криза онагледява и сериозните недостатъци на политическата култура в Македония. В страната просто няма воля за компромис, повечето политически актьори смятат, че политиката е игра на „всичко или нищо”, че в крайна сметка победителят обира всичко. Тези проблеми допълнително се задълбочават поради етническата поляризация на страната. Изглежда, че албанските територии са станали държава в държавата, където доминиращата албанска партия може да прави каквото си иска. Това увеличава цинизма сред населението, а поради това се топи и доверието в институциите. А нали демокрацията може да работи само когато има доверие.

Дойче Веле: Правителството на ВМРО-ДПМНЕ похарчи близо 600 милиона евро за изграждането на т.нар. проект "Скопие 2014". И докато дебатът за неговата естетическа стойност все още тече, целта на самия проект остава неясна. Дали става дума за изграждане на национална идентичност, имайки предвид миналото на държавата и проблемите със съседите? И дали „Скопие 2014” наистина популяризира страната в положителна светлина?

Улф Брунбауер: Мисля, че целта на „Скопие 2014” е съвсем ясна: това е опит за националистическа мобилизация. Типичен пример за политика на символите, които трябва да компенсират липсата на истинско политическо и икономическо развитие. Със „Скопие 2014” правителството се опитва да хвърля прах в очите на хората - и дори изглежда, че успява. Груевски и ВМРО-ДПМНЕ искат да се представят като единствените истински защитници на нацията, които са довели македонския национален градеж до по-висок етап.

Смятам още, че проектът е целенасочена провокация към Гърция и България. В своя дълбок цинизъм Груевски се интересува единствено от това да остане на власт. Вероятно си е направил такава сметка: колкото по-неотстъпчив остава в спора за името и колкото по-провокативна „политика на символите” води към Гърция, толкова по-вероятно е Атина да запази ветото, което спира преговорите на Македония за членство в ЕС. А когато страната няма никакви шансове за еврочленство, на правителството изобщо не му се налага да провежда реформи, част от които несъмнено ще бъдат непопулярни. Във всеки случай за Груевски ситуацията е много удобна: хем може да обвинява Гърция заради блокираното еврочленство, хем в същото време да се представя като непоклатим защитник на нацията.

Между другото, оценката за естетическата стойност на сградите и паметниците изобщо не е предмет на дебат: това е чист кич, смехотворен и с невероятно ниско качество и вкус. Скопие е обезличено.

Професор Улф Брунбауер е заместник-директор на Института за източно- и югоизточно-европейски изследвания и професор по история на Югоизточна и Източна Европа в университета в Регенсбург, Германия.