Националната кауза "Три по 100 грама"

„Защитата на ракията пред ЕС ще бъде национална кауза”, обяви неотдавна земеделският министър Найденов, с което даде старт на една от най-знаменателните кампании на сегашното българско правителство. За да се издейства в Брюксел 50-процентно намаление на данъчната ставка за тази любима „национална напитка”, в кампанията са мобилизирани почти всички министри, като се започне от финансовия Дянков, който вече направи точни разчети за акцизите в парламента, и се стигне до ключовия министър-историк Божидар Димитров, който отговаря за откриването на исторически факти, доказващи, че още византийските императори са се опиянявали с местния гроздов дестилат.

Имало едно време...

Първите резултати вече са налице. Изровени са писанията на арабски хроникьор от 14-век, в които се споменавало, че левантийски търговци пренасяли медни казани за приготвяне на ракия и ги продавали по местните панаири, като получаваната от тях напитка първоначално се използвала за упойка, дезинфекция и разтривки. Трескави експерти се заровиха в провинциални музеи, където откриха калаено-оловните павурчета, с които през Възраждането по-заможното население консумирало гроздова, сливова и лакмуруху, за разлика от по-бедните, които за целта използвали обикновени кратунки. Етнолози за пореден път изтупаха прахта от народни песни и легенди, за да измъкнат оттам изпятото за вълшебния концентриран еликсир, а монаси от няколко манастира влязоха в конкурентна надпревара в доказването на уникалните рецепти за приготвянето на високоалкохолни специалитети в своите свети обители.

Шопът: ”Пие, пие, па спие!”

Освен, че за първи път от години насам обедини българите, еуфорията около лютата национална напитка придоби и други, неочаквани, измерения. В края на миналата година Ройтерс съобщи на света с апломб, че някои петрички села са нарекли, по примера на руската водка „Путинка”, домашната си ракия „Борисовка” - в знак на признателност, че премиерът Борисов се е захванал да намалява акциза върху домошарката. Тези дни стана известно, че находчиви българи успели да пренесат на части в канадската провинция Квебек ракиен казан и скоро след това зарибили с грозданка индианците от местен резерват, при това, на бартер – „огнена вода” срещу прясна сьомга от реката. Небезизвестният изпълнител Васко Кръпката също не остана назад, като композира и дори успя да изпее новото си парче „Домашна ракия блус”.

Ха, наздраве!

Е, това че броят на кьор-кютук пияните шофьори на кормилото от 2007-ма досега се е увеличавал с 1000 души годишно, че миналата година пияна до козирката 71-годишна баба уби с брадва своя приятелка по чашка или че 42-годишна лекарка, „джипи” от Кюстендил, след тежък запой така наложи с бастуна му своя 78-годишен събутилник, че той се помина от раните си, едва ли има фундаментално значение. Не е толкова забавна и констатацията на доц. Соня Тотева от клиниката за алкохолици в Суходол, че „три по 100 гр. ракия със салатка е библията на близо половин милион българи, които не могат да се справят с генетична обремененост по линия на пиенето или с всекидневния стрес да живееш в държава като България”.

Сега за премиер, правителство и народ най-важното е да се преборят за още по-голямото поевтиняване на алкохола, защото, както казват хората „Беднотия без ракия и вино не се търпи”. И най-вече през зимата на вече „отминалата” по думите на финансовия министър криза.