Не винаги желани: Болногледачите от Източна Европа

В болниците и старческите домове в Германия не достигат болногледачи. Министърът на здравеопазването Йенс Шпан предлага Германия да се възползва по-силно от източноевропейска работна ръка. Затова той внесе предложение за разкриването на 13.000 нови работни места в сектора.

Има обаче и проблеми, пред които някои хора си закриват очите. Вестник „Зюддойче Цайтунг" например изнася данни на германската фондация "Ханс Бьоклер", според която чуждестранните болногледачи много по-често от германските им колеги са принудени да работят извънредно и то без допълнително заплащане. Нерядко те са принудени да изпълняват и задачи, които изобщо не влизат в кръга на обичайните им задължения – например почистването на помещенията в домовете за възрастни и болни хора. Изследването на фондацията показва още, че работниците от източноевропейските държави като Румъния, България и Полша, често се сблъскват с различно, по-критично отношение. 88% от тях търдят, че роднини и близки на възрастните хора често ги критикуват неоправдано, че се случва дори да стават жертва на физическо насилие или на ксенофобски коментари. За сравнение - германците, които се оплакват от подобно отношение, са 64%.

Чужденците – многобройни, но без особени права

По последни оценки над 200.000 домакинства в Германия осигуряват работа на болногледачи от Източна Европа - легално или не. Съществува и огромна сива зона в сектора. Мнозина работят без почивки и осигуровки - над 41% са заетите в бранша с миграционен произход, които не получават заплащане за допълнително положен труд. Много често роднините злоупотребяват с чуждестранните болногледачи, принуждавайки ги да работят денонощно, макар да знаят, че същата услуга, извършена от германска фирма, би им струвала 15 до 20 хиляди евро месечно. 

За особено отношение свидетелства и фактът, че болногледачите от чужбина, работещи в старчески домове или болници, много по-рядко участват в обсъжданията на съответните работни колегии. Само 14% от чужденците участват в ежедневните разговори с началниците, независимо от професионалната им квалификация. Затова пък 37% от германските служители взимат участие в подобни работни дискусии.

"Тези проблеми са свързани с наличието на расизъм и предразсъдъци", твърди авторката на изследването Хилдегард Теобалд, която през последните 8 години е направила идентични проучвания в Швеция, Япония и други страни. “Това, че болногледачите с миграционен произход се сблъскват с подобни трудности, е преди всичко германски проблем”, казва тя. “В Швеция не установихме толкова големи разлики в отношението към болногледачите, както в Германия - въпреки, че чужденците отдавна са неотделима част от персонала на домовете за възрастни и болни хора.

„Гарантиран миграционен статут"

Към тази картина се прибавя и още един щрих: ситуацията на мигрантите става още по-тежка, ако са с по-ниска професионална квалификация, заявява Теобалд. Според нея, една от причините за по-честите конфликти с болните и техните семейства, е в по-голямото натоварване на чуждите слугжители. Те работят много по-често на пълен работен ден и с по-голямо натоварване в сравнение с останалите им колеги. А несигурните перспективи на чужденците за професионална реализация и трайно установяване в страната допълнително усложняват процесите на интеграцията в Германия, заключава Теобалд.

Затова в проучването на фондация „Ханс-Бьоклер" се съдържа препоръката на бъдещите работници от чужбина да се предлага „гарантиран миграционен статут". В допълнение, Теобалд съветва професията на болногледачите да се изучава във висши учебни заведения, така както е в много други страни по света.

За това колко важен е престижът на тази професия за образа на цялото общество, свидетелстват резултатите от проучването в Япония: там работата в домовете за възрастни и болни хора се смята за мъжка професия, защото е свързана с големи физически натоварвания. В същото време обаче, тя е добре платена и престижна.