Не всички харесват новия закон за проституцията

Новият "Закон за регулиране на проституцията и за защита на упражняващите тази професия", който влезе в сила от 1 юли 2017, предвижда засилен контрол над проституиращите и публичните домове. "В Германия е по-трудно да отвориш сергия за пържени картофи, отколкото публичен дом", беше казала бившата министърка по проблемите на семейството и младежта Мануела Швезиг, когато представяше законопроекта в Бундестага преди година. Според нея, много проституиращи работят при нечовешки условия, а почти никой не упражнява сериозен контрол над публичните домове.

Новият закон предвижда задължителна регистрация на жените, както и редовни консултации в държавните здравни служби. Публичните домове в бъдеще ще имат нужда от специално разрешително, което ще се издава само ако са изпълнени поне минималните хигиенни и здравни стандарти. Законът забранява на бордеите да предлагат така наречения flat rate (неограничено ползване срещу определена цена), груповия секс и секса без презерватив. Предвиждат се и наказания за онези клиенти, които ползват услугите на жени, макар да са знаели, че те са принуждавани към проституция.

Повечето проститутки обаче се страхуват от задължителната регистрация, предвидена в закона, твърди Силвия Форхауер, която помага на жени, искащи да се откажат от проституцията. Тя твърди, че промяната е ненужна и неблагоприятна за жените.

"Защо те да не могат да се регистрират само във финансовата служба? Регистрирането в Службата за реда неминуемо ще ги стигматизира и ще изтласка проституцията в нелегалност", казва Форхауер.

Ново бюрократично чудовище

Още по-отрицателни са оценките на някои организации като „Solwodi” и „Sisters”, които се грижат за жертвите на принудителната проституция. "Проституцията не е услуга. Тя е насилие", казва основателката на „Solwodi” сестра Леа Акерман. "Предвидените регламенти за задължителна регистрация на жените или изискванията към собствениците на публичните домове ще създадат едно бюрократично чудовище", прогнозира тя.

Но кои жени всъщност се нуждаят от защитата на закона? И какви мерки могат да помогнат? И след гласуването на закона няма консенсус по тези въпроси. Ясно е само едно: че еманципацията на жените, които проституират, все още не е настъпила. Гласуваният през 2002 година Закон за регулиране на правните отношения на проститутките беше считан за крайъгълен камък в борбата за даване на повече права на жените, упражняващи тази най-древна професия.

Законът премахна понятието "безнравственост”, а проститутките получиха правото да имат щатни договори, да  изискват по съдебен път плащането на хонорар, както и да внасят пенсионни вноски. Но повечето от тях не се възползваха от тези нови права. Само един процент от "секс труженичките" са подписали официален трудов договор. Повечето от тях избягват дори да обявяват, че се занимават с проституция.

Берлин искаше с новия закон да коригира недостатъците в регламента от 2002 година. Но дали ще успее? В Германия това е бизнес за милиарди, в който са заети между 200.000 и 500.000 души.