Не изоставяйте Украйна!

Убийството на демонстранти в Киев бележи връхна точка в конфронтацията между проевропейските активисти на Украйна и силите за сигурност на президента Янукович. Сраженията по улиците на украинската столица вече текат с пълна сила.

Още в края на миналата седмица се зароди опасност от влошаване на ситуацията. С приетите нови репресивни закони, които в значителна степен орязват правото на демонстрации и други протестни акции, президентът Янукович ясно показа, че залага на силови методи, водещи до ескалация.

Стратегията на Янукович

Вместо да преговарят с умерените лидери на проевропейската опозиция, от лагера на Янукович изненадващо внесоха законодателни промени, с които беше обявена негласна война на украинците, протестиращи от месеци насам. В резултат на това се стигна до разцепление в лагера на противниците на Янукович: опозиционни лидери като Витали Кличко обвиниха по-радикалните и склонни към насилие демонстранти, че са избрали грешна стратегия.

Днес Украйна се намира на ръба на гражданска война. Това е резултатът от радикализирането на част от демонстрантите и ескалационната стратегия на Янукович.

Протестите започнаха мирно през ноември 2013-та, след като украинският президент отказа да подпише подготвеното европейско споразумение за асоцииране с Украйна. Междувременно вече не става дума само за сближаването на страната с Европа. Сега става въпрос най-вече за по-нататъшното управление на президента Янукович, което се крепи на репресивни закони и брутални действия на силите за сигурност. Следователно редовните президентски избори, които трябва да се проведат през 2015, не могат да бъдат решение на акуталния конфликт.

Какво трябва да направят ЕС и Москва

Украинците надали биха могли да се справят сами със сегашната ситуация. Янукович и опозиционните лидери, доколкото те изобщо имат правото да говорят от името на всички демонстранти, се обвиняват взаимно във вина и едва ли биха могли да постигнат решение на конфликта, без помощ отвън.

Ако ЕС и Русия действително искат да предотвратят разрастване на насилието, което може да доведе Украйна до гражданска война, то те трябва да действат съвместно. Сложната плетеница от интереси в този конфликт, неясните цели, които ЕС преследва в своята политика спрямо Урайна, а и външнополитическите игрички на Русия превръщат подобна задача в твърде сложно дело.

Примерът със Сирия по твърде ужасяващ начин показа докъде може да доведе бездействието на международната общност. Той обаче показа и друго: че западният натиск и прагматичната политика на сътрудничество с Русия могат да се окажат твърде ефективни. Затова е и крайно време ЕС да заплаши режима на Янукович с наказателни санкции.

Нито Русия, нито Западът биха имали интерес от това Украйна да се окаже в състояние на гражданска война. Именно този извод би трябвало да залегне в основата на бъдещите дипломатически действия на ЕС по отношение на Русия. На конференцията за Сирия в Монтрьо и на срещата на глобалния елит в швейцарския курорт Давос би трябвало да има достатъчно възможности за разговори за предотвратяването на нова екалация в Украйна.