„Не само не ни помагат, но искат и нови пари”

В мъгливото утро на пристанището в Месина капитан Стефано Солюцо внимателно маневрира с патрулния катер между рибарските лодки и фериботите и се насочва към открито море. Стефано участва в мисията за спасяване на бежанци и задържане на каналджии, организирана от „Фронтекс”. „Средиземно море отдавна вече не е само италианска граница, а и общоевропейска”, казва италианският капитан. Затова в региона на южното Средиземноморие си сътрудничат различни европейски държави, в това число и Германия. Корабите всеки ден спасяват стотици хора от удавяне и ги превозват до Сицилия или до континентална Италия. Дотам обаче приключва европейската солидарност.

След затварянето на т.нар. балкански маршрут повечето мигранти започнаха да се насочват към Италия. Предполага се, че броят им през тази година ще надхвърли миналогодишния от около 160 000 души. Вероятно около 80% от пристигналите в Италия мигранти вече са се отправили по суша към други западноевропейски страни. От началото на годината обаче Австрия и Франция въведоха строг граничен контрол, който на практика блокира мигрантите в Италия. Положението там започва да става все по-напрегнато. В момента Италия носи почти сама основната тежест от притока на бежанци.

Много бежанци - малко пари

Италия е изправена пред сериозна дилема и в друго отношение. Брюксел отказва да одобри проектобюджета на страната. От седем години Италия е в криза, не успява да овладее безработицата и е принудена да взима нови заеми. Брюксел обаче държи да се спазват европейските правила за финансова стабилност. В Рим пък се питат защо към тях не се проявява по-голяма солидарност от страна на ЕС.

Премиерът Матео Ренци открито заплаши Брюксел, че ще блокира европейския проектобюджет за следващата година, още повече, че той предвижда и увеличаване на вноските на страните-членки. Ренци открито говори и за несправедливо разпределение на тежестите, които носят отделните страни в овладяването на бежанския проблем. "Когато Унгария, Чехия или Словакия се оплакват от притока на мигранти, но в същото време отказват да ни помогнат да се справим с него, а на всичкото отгоре искат да получават и повече от нашите пари, всички италианци ще се съгласят със своето правителство, че не сме в състояние да отпускаме допълнителни финансови средства", заяви той. Това изявление е ясен сигнал, че Ренци иска да използва бежанския проблем като средство за натиск срещу твърдата бюджетна политика на Брюксел. Премиерът всъщност формулира становището си доста популистки. "Нашите пари ще потекат тогава, когато и другите дадат своята лепта. Парите не могат да преминават през стени и огради. А онези, които градят стени, ще трябва много да почакат, щом искат да получават пари от нас". С това Ренци ясно намекна и за проваленото споразумение за разпределяне на мигрантите във всички страни-членки на ЕС.

Не само политическо земетресение

Де факто проблемите на италианския бюджет не възникнаха от засилената миграция. Основната причина се корени в липсата на реформи, високата задлъжнялост на страната, ширещата се корупция и прекалено високите държавни разходи. Всички тези проблеми обаче занимават изстрадалите италианци много по-малко, отколкото сегашните беди, свързани с тежките земетресения в региона.

Те разтърсват Италия от сряда насам и предизвикват огромни разрушения. Множат се призивите на италианците за повече европейска солидарност, защото хиляди хора останаха без покрив над главите, а държавата е принудена да прави допълнителни милиардни разходи. Държавната телевизия излъчва дълги репортажи от кризисните региони, в които показва хора, които след преживения ужас са изправени пред нищото. Италия е пред нова драма, която изтласква на заден план не по-малко отчайващото положение в южната част на страната: масовата гибел на бежанци в Средиземно море. От началото на годината са загинали близо 3 800 души или десет пъти повече от жертвите на тежкото земетресение през август в градчето Аматриче. Тези жертви междувременно бяха забравени от ЕС.

Още по-слаб е обаче интересът към драмата, която се разиграва в Средиземно море. Оцелелите бежанци биват настанявани в препълнени лагери, където за тях се полагат само минимални грижи, поради липсата на средства.  И дума не може да става за някаква интеграция. Още по-тежка е ситуацията на хората, които не получават статут на бежанец. А такива са междувременно около 60 процента от пристигащите мигранти. Много често те живеят нелегално в лагери, напомнящи за т.нар. джунгла в Кале, защото нямат шанс да продължат пътуването си към други западни страни. Тези хора са абсолютно безправни, експлоатират ги като роби и още отсега е ясно, че възниква нова социална бомба със закъснител. Затова заплахата на Матео Ренци, че ще блокира приемането на проектобюджета на ЕС очевидно е и отчаян зов за помощ.