Не си достоен да живееш до границата!

Преди 50 години беше издигната Берлинската стена. Едновременно с това режимът в ГДР усилено укрепва вътрешногерманската граница. Хиляди хора са били насилствено премествани към вътрешността на страната.

Датата е 3 октомври 1961 година. Още преди изгрев слънце семейството на Ирмгард Онезорге е събудено от войници, полицаи и хора от общинската управа. Мъжете носят със себе си заповед, в която пише:

"Вие не сте достойни да живеете близо до западната държавна граница."

Тогава избухна паника, спомня си Ирмгард Онезорге, тогава все още дете. Баща й тъкмо бил станал и се миел в банята, когато неканените гости почукали на вратата. Той настоял сам да съобщи на съпругата си, която била бременна в четвъртия месец. Представителите на властта обаче не проявили никакво снизхождение и нахлули в стаята, за да събудят жена му.

Днес Ирмгард е на 54 години. По време на събитията семейството й живеело в тюрингското село Гюнтерроде, директно на границата със западната провинция Долна Саксония. Семейството и се занимавало със земеделие и държало малко ресторантче, което вървяло много добре.

Целият им имот попадал в забранената зона край вътрешногерманската граница. Ето какво още си спомня Ирмгард: Баща и бил отведен в кметството с въоръжена охрана. Пред свой съсед той споделил страховете си, че семейството му ще остане на улицата.

Общо 3 200 души били насилствено преместени във вътрешността на ГДР през онази нощ. В Тюрингия хората нарекли акцията с безобидното име "Метличина". Девет години по-рано имало първа вълна на изселвания към вътрешността на страната.

Народ от "вредители"

В архивите на Щази тя фигурира под циничното кодово название "Операция вредители". Общо 11.000 души били насилствено прогонени от домовете им. Малцина от тях са били обезщетени. Всякаква съпротива била напълно безсмислена, казва Райнер Потрац, автор на книга, описваща събитията от онези години:

"През 1961 година хората не са имали никаква друга възможност, защото вътрешногерманската граница вече е била доста добре осигурена - с двойна телена ограда, с гранични войски, поставени в най-висока степен на тревога. Това обяснява и защо по време на изселванията през 1961 година няма нито един избягал на запад източногерманец, докато през 1952 година около 4 000 души успяват да пресекат границата през поляните."

През октомври 1961 г. семейството на Ирмгард Онезорге е натоварено на камион, заедно с най-необходимото му имущество, и откарано в околностите на Ваймар. Там то получава малко жилище в селскостопански двор, точно над един свинарник. Пред местните хора те били представени едва ли не като престъпници и асоциални типове. Точно такова било и отношението на съседите към тях - смятали, че щом са били изселени, значи наистина са извършили някакво престъпление.

Първо да загубиш къщата и земята си, а после да бъдеш третиран като престъпник. Хиляди е трябвало да живеят с тази двойна травма. От срам много от тях са предпочитали да си мълчат, други просто не са издържали и са се самоубивали. А оцелелите и днес продължават да се борят с травмата, нанесена им в онази нощ от преди 50 години.

Автор: Сузане фон Шенк, Е. Лилов;  Редактор: Бистра Узунова