Заграбените еврейски имоти

Много държави в Източна Европа не спазват международните споразумения за връщане на еврейската собственост, сочат резултатите от изследване. Сред тези държави има и страни-членки на съюза. В центъра на вниманието попадат Босна и Херцеговина и Полша. "Досега тези две страни не са взели решение за реституция на имуществата, заграбени по времето на националсоциализма или национализирани по-късно по времето на комунизма. Авторите на изследването установяват, че по време на Втората световна война двете страни са гласували закон за реституция. Но законът е бил в сила много кратко време заради т. нар. "национални принципи" на комунистическите правителства в двете страни. От студията, в която обхватно са проучени обезщетенията в редица държави, са изключени Хърватия, Македония и Словения.

При това още през 2009 година както Полша, така и Босна са подкрепили т. нар. декларация от Терезин и са гласували за реституция на заграбеното еврейско имущество. Декларацията от Терезин призовава всички участващи държави да сторят всичко възможно, за да върнат неправомерно заграбените чрез конфискациии или принудителни търгове по време на Втората световна война еврейски имущества. Става дума за недвижими имоти и произведения на изкуството, чиято стойност днес възлиза на близо 130 милиарда евро. В студията се посочва, че досега от тази сума са възстановени по-малко от 20 процента.

Неизяснени отношения на собственост

Навремето Полша е цънтър на еврейството в Европа. В Полша са живеели 3,3 милиона евреи, преди нацисткият режим да избие 90 процента от еврейското население. След войната властите полагат усилия за връщане на заграбеното еврейско имущество, но този план се проваля след идването на комунистите на власт. Изследването устонавява, че и след войната комунистическото правителство в Полша продължава да отчуждава еврейска собственост. Еврейски организации заявяват, че и след падането на комунизма и началото на демократизацията Полша не е върнала конфискуваните от нацистите еврейски имущества, както и по-късно отчуждените от комунистическото правителство имоти. "Полша е единственият член на ЕС и бивш член на Варшавския договор, който в посткомуниситическата ера не е гласувал обхватно законодателство за реституция", четем в студията.

"Те са продадени"

Реституцията в Полша е дълъг и мъчителен процес за еврейските ищци. Това се дължи донякъде на законодателството от 1997 година, което е повлияно от законите от комунистическо време. Така напримар ищецът трябва да докаже, че отчуждаването на неговата собственост е противоречало на правните норми от комунистическата ера. Йехуда Еврон е един от оцелелите от Холокоста. Той твърди, че полските власти не са сторили почти нищо, за да му съдействат. "Вместо да  върнат един имот, те го продават на полски или чуждестранни инвеститори. В повечето случаи процесите за реституция траят години. И дори да спечелиш процеса, трябва да чакаш още години, докато ти върнат имота", заяви той миналата година за излизащия на английски език вестник "The Krakow Post".

Обещанията на Европа

Гидеон Тейлър, който се занимава със заграбените еврейски имущества в Световния еврейски конгрес, казва че жертвите на Холокоста трябва да заложат на подкрепата на Европейския парламент и на страните-членки на ЕС, които на свой ред трябва да принудят най-сетне засегнатите страни да "поемат своята отговорност за оцелелите от Холокоста и техните близки". "Много от оцелелите живеят в бедност и без адекватна държавна подкрепа, докато някои държави и отделни лица продължават да печелят от неправомерно заграбените имущества на еврейския народ", допълва Тейлър.

Въпреки усилията на европейските държави след Втората световна война за връщане на собствеността на законните наследници или на еврейски организации все още има значително количество имущество, заграбено неправомерно по време на националсоциализма. Изследването стига да извода, че редица страни са отбелязали напредък в реституирането на законните собственици или техните наследници. Въпреки това в посткомунистическите страни от Източна Европа все още има определени дефицити по отношение на реституцията. Шведският евродепутат Гунар Хьокмарк организира специална конференция в Страсбург и призова европейските държави, най-вече в Източна Европа, да сторят повече за еврейските ищци. "При реституцията не става дума само за собственост. По-скоро става дума за възстановяване на справедливостта, честността и човешкото благоприличие", заяви Гунар Хьокмарк.