Невидимата война

В началото на 2017 година невинни граждани загинаха при терористично нападение в истанбулския нощен клуб Рейна. Повечето жертви бяха граждани на арабски страни - Палестина, Ливан, Саудитска Арабия, Йордания, Тунис, Кувейт и Ирак.

Между 82 и 97 процента от жертвите на терористичните атентати, извършени през последните пет години, са мюсюлмани. Мюсюлманите в страните с преобладаващо мюсюлманско мнозинство бяха главна цел на "Ислямска държава" (ИД), Ал Кайда и други терористични групировки, които искат с насилие да наложат своите, уж религиозни, цели.

Религиозно мотивираният тероризъм и т.нар. такфиризъм (екстремистко течение в исляма) - разбирай: водената с военни средства борба срещу религиозни и политически противници, нарочени за отстъпници - произхождат от убеждението, че всички, избиращи друг път, са неверници и трябва да бъдат унищожени.

Едно интервю със саудитския терорист Халид ал-Мавлид от 2013 година потвърждава тази теза. Според радикалната интерпретация на исляма на Мавлид, гробът на пророка Мохамед трябва да бъде разрушен. Ислямът забранявал култа към светците, затова всеки, който е за запазването на този вид ислям, бил отстъпник и трябвало да се покае за греховете си или да умре. Разбира се - от ръката на правоверните. Ето защо той решил да се бори за налагането със сила на своите убеждения, като се отдаде на терористична дейност в Сомалия, Афганистан и Пакистан. 

От двете страни на барикадата

След всяко терористично нападение в Европа, хората в социалните мрежи се разделят на два лагера. От едната страна са тези, които оправдават нападенията, изтъквайки за това всевъзможни религиозни и идеологически причини. В другия лагер са тези, които остро осъждат нападенията и непрестанно говорят за изопачаването и манипулативната интерпретация на религията.

В социалните медии се води една невидима война. От едната страна на барикадата са арабските активисти и интелектуалци, които осъждат тероризма и всички форми на религиозен екстремизъм. От другата стои едно непредставително малцинство от мюсюлмански групи, които злоупотребяват с исляма и неговия наратив за оправдание на терористичните нападения.

Тази битка е безмилостно жестока - особено за участниците в нея, които живеят и работят в западните страни и в развитите икономически арабски общества, като Саудитска Арабия, например. Безброй мюсюлмани, арабски интелектуалци и активисти водят тази битка и ще продължат да я водят с всички сили - с личен ангажимент или чрез неправителствени организации.

Как се подменя дебатът

Много екстремистки групировки са възникнали на Запад и това усложнява нещата още повече. Събитията след терористичното нападение в истанбулския нощен клуб демонстрират това ясно. Вместо да осъдят атентата, социалните медии бяха наводнени от коментари от екстремистки групи, които успешно доминираха дискусията. От съчувствие към жертвите дебатът премина в разговор за морала и етиката. Поставен беше въпросът дали жертвите са имали право, от етична гледна точка, да бъдат на такова място (нощния клуб Рейна), наречен от водещите този дебат "дупка на разврата". 

Огромните различия сред потребителите на социалните медии са огледало на социалната и интелектуална пропаст, която днес разделя арабския свят. Последният атентат ни показа спешната необходимост от всеобхватно разбиране за екстремизма и екстремистките групировки - ако искаме да пресечем успешно тяхната дейност. Западните държави и арабските страни, като ОАЕ и другите страни от Персийския залив, трябва да вземат радикални мерки срещу религиозните екстремисти, които желаят да убиват хора по идеологически причини или заради техния начин на живот. Недопустимо е да живееш в една икономически и социално развита страна и да ръкопляскаш, когато загиват невинни хора, отишли да се забавляват в нощно заведение. Подобно поведение само подклажда огъня, разпален от ИД и други терористични организации.

Лукс, който не заслужават

Всеки, който не осъжда хората, които споделят тези идеи или одобрява подобно поведение, сяда доброволно върху една бомба със закъснител. Защото тези хора не заслужават нито икономическото благополучие, нито социалната справедливост на цивилизованите държави. Тези достижения имат много висока стойност и са лукс, на които такива хора нямат право, след като подкрепят убийствата на невинни хора и насърчават екстремизма и тероризма според собствените си религиозни представи за морал.

Имаме нужда от по-силна политическа воля и изпитани програми за подобряване на информираността и възпитанието на гражданите в обществото. Само така ще можем да се отърсим от фалшивите интерпретации на исляма, който, впрочем, има също и миролюбиво лице.