Невидимите стени на Вуковар
12 август 2018Кристина и Филип ходят в едно и също училище, имат едни и същи учители, но живеят сякаш в два различни свята. Те почти не се познават. Защото сръбските и хърватски деца във Вуковар се учат в отделни паралелки. Едните имат занимания преди обед, другите - следобед.
Сегрегация по етнически произход - и то в държава от Европейския съюз! Тя произтича от официалната училищна програма в Хърватия. Според нея, учебните занимания в Източна Хърватия се провеждат на два езика, ползват се две азбуки: латиница и кирилица. Това е следствие от т.нар "мирна реинтеграция на Източна Хърватия", която бе прекратена през 1998 година с прехвърлянето на региона отново в границите на Хърватия. Политическото споразумение за това бе постигнато навремето, с цел да се защити културната идентичност на сръбското малцинство. Родителите имат право да избират в коя паралелка да учат децата им и на кой език. А те и до днес предпочитат наличието на разделени паралелки.
"Ако зависеше от мен, незабавно бих сложил край на учебните занимания в две смени. Така различията между хората само се задълбочават. Ако бях кмет, щях да се погрижа във всички училища да се въведат едни и същи програми и учебници" казва 14-годишният Филип Рутко.
Общи занимания след училище
Директорката Лидия Милетич се бори срещу разделението. Тя и нейните колеги от основно училище "Драгутин Таджанович" искат да стимулират по-активните контакти между 230-те хърватски и 90-те сръбски деца. Предлагат им съвместни занимания след училище - спорт, театрална група, танци, музика. "По време на учебните занимания децата са разделени на две - според езика, но в извънучебните мероприятия са заедно", казва директорката.
Отделни училищни класове, хърватски и сръбски детски градини, отделни радиостанции и дори отделни кафенета. Разделението преминава като невидима стена през Вуковар - този бароков и някога тъй заможен град; разполовява го и сега, над две десетилетия след извършените на това място ужасяващи престъпления. По време на тримесечната обсада от сръбски части във Вуковар навремето загиват над 2000 души, между тях много цивилни граждани. Развалините отдавна са разчистени, но не всички рани са зараснали, казва Дияна Лазич от Европейския център във Вуковар. "Институциите са отделни, работят всяка за себе си. Така е и с гражданите. Най-големият проблем тук е липсата на диалог по всички етажи на местното управление", казва тя.
Политиците отхвърлят всяка отговорност. Отделни детски градини и паралелки? - Родителите така искат, нищо не може да се направи, твърдят от кметството във Вуковар. "Освен това, децата са заедно извън училище - в клубовете, в спортните дружества. Съвместният живот функционира по-добре от преди", казва за ДВ зам.-кметицата Ивана Муйкич. Това си личало най-добре при най-малките. Само че разделението явно се харесва на управленските елити и от двете страни. Липсва политическа воля да се сложи край на сегрегацията.
Показателен пример е замисленото мултиетническо училище в съседния град Борово. Тук сръбските деца и хърватските деца отдавна трябваше да се учат заедно. Но нищо подобно не се случи. Проектът, финансиран с европейски пари, се провали поради липса на интерес и от двете страни.
Икономическите последици от войната
Това не е единственият проблем във Вуковар. Навремето там е имало повече работни места, отколкото жители, а днес градът се бори с последиците от войната. Безработицата е висока, младите, добре квалифицирани, кадри напускат града. Преди войната Вуковар е имал близо 50 хил. жители. Днес навярно са останали едва 25 хиляди, но точни данни за това няма.
Как се живее в този град? "Всеки си гледа работата, не се месим в живота на другите. Имам съседи чужденци, разбираме се", споделя един жител на града. Има, разбира се, и крайности. Някои хора и от двете страни просто провокират конфликти. Младите хора обаче прекарват много време заедно – независимо дали са сърби, хървати, албанци, бошняци.
Бъдещето на Вуковар
Все пак е налице и положително развитие. Полека-лека съвместният живот потръгва. Това е заслуга включително и на педагожката Лидия Милетич. През 1990-те години тя е преживяла войната - в Загреб. По-късно се върнала в родния си град, който бил напълно разрушен. Върнала се, защото вярвала в бъдещето на Вуковар. "Едни го напускат, други се връщат. Всички са граждани на Вуковар. Градът е бил населен с хора още преди 5000 години - няма причина да не е така и в бъдеще." Кристина един ден може и да напусне Вуковар. 13-годишната ученичка мечтае да направи артистична кариера в чужбина. За войната знае само от разкази. Въпреки това тя определя живота й. "Сякаш между нас има невидима стена. Иска ми се един ден да се срути, за да стане всичко нормално - да можем да прекарваме повече време заедно."