Невъзможната украинска мисия

Опитът на украинското правителство да демонстрира сила в Източна Украйна изглежда почти отчаян: в региона са изпратени танкове, бойни хеликоптери кръжат в небето над размирните градове. Но още непосредствено след началото на т.нар. антитерористична акция срещу проруските сепаратисти в телевизионните репортажи се видя една съвсем различна картина: безпомощно седящи по танковете войници, заобиколени от местното население, което възпрепятства по-нататъшното им придвижване. Множат се и съобщенията за войници, преминаващи на страната на сепаратистите.

Вместо да овладее положението, преходното правителство в Киев изглежда изцяло губи контрола над някои от източните региони. "С тази антитерористична операция правителството определено надцени възможностите си", казва Кирил Савин, ръководител на фондация "Хайнрих Бьол" в Киев. И допълва: "Резултатът е пред очите ни".

Дилемата на войниците

Савин е на мнението, че просто изискванията пред войниците са прекомерни. "Това са съвсем нормални военни части, обучени да водят война и да се борят с врага с всички средства", посочва политологът пред Дойче веле. "Тези войници се изправят пред изключително голямо предизвикателство, когато танковете им изведнъж се оказват обкръжени от стотици цивилни граждани, включително жени и деца." Задачата се оказва неразрешима, тъй като неизбежно възниква въпросът: наистина ли ще атакувам собствения си народ?

Конфликтът се изостря от това, че правителството в Киев положи усилия да включи в операцията най-вече части от източните райони или от централната част на страната, "за да не изглежда така, като че ли някакви националистически групировки от Запад се грижат за реда", посочва Савин. Но именно при войниците от региона конфликтът с лоялността е особено голям. Затова, според политолога, не би било уместно да се говори за дезертьори: "Мнозина просто предават оръжието си доброволно и след това изчезват. Но това не прави нещата по-малко катастрофални".

И населението, и армейското ръководство са разцепени

И Евалд Бьолке от центъра "Бертолд Байц" в Берлин не вижда причини да се преувеличава проблема с тези войници, които сменят страната, на която се бият: "Във всички ситуации от този вид се наблюдава подобно явление - хората се преподреждат". Експертът по Източна Европа предупреди в телевизионно интервю, че е възможно информациите за дезертьорите да имат манипулационно предназначение - ако чрез тях сепаратистите се стремят да разширят обществената си база. "Но ние не бива да оставаме с погрешни представи, че ако няколкостотин офицери или полицаи са преминали към сепаратистите, то значи цяла Източна Украйна марширува в посока Русия", казва той.

Украинското население е разделено на три групи: "Първата е изразител на националистическите интереси в Западна Украйна, втората включва рускоговорящото население, което държи на сближаването с Русия. Но мнозинството поддържа суверенитета на Украйна".

Както населението, така и украинската армия е разделена, което важи в особено голяма степен за нейното ръководство, отбелязва Кирил Савин: "Офицерите от Изтока са най-нерешителни - те виждат, че киевското правителство е слабо, виждат колко аматьорски се подготвя и провежда тази антитерористична операция, и мнозина просто не вярват, че ситуацията изобщо може да бъде овладяна. Затова саботират акцията или слагат оръжие".

Но дали правителството изобщо е в състояние да установи контрол над нещата при положение, че армията е в толкова окаяно състояние? Кирил Савин се съмнява - тъй като армията трябва да се справя не само с актуалните конфликти с лоялността, но и отдавна е в плачевно техническо състояние: въоръжението включва предимно остатъци от старите съветски запаси, оръжията и машините не са били подновявани от години.

Отмъщението на миналите грешки

И личният състав на армията от години е лишен от грижите на държавата, изтъква Кирил Савин от фондация "Хайнрих Бьол". "В Украйна армията отдавна не е на почит. Мъжете стават войници или офицери само ако не могат да намерят нищо друго." Украйна разполага с 200 000 войници - на които обаче всъщност изобщо не може да се разчита.

С неспособността си да противодейства ефективно на сепаратистите правителството плаща сега сметката за политическите грешки от миналото, посочва Савин. Той не смята, че в краткосрочен план е възможно да настъпи промяна: "В най-добрия случай може да се направи опит за сформирането на няколко боеспособни специални части - с надеждата, че поне те биха могли да изпълнят правилно поставените им задачи".