Недосегаемите

"Австрия е парадният пример за общество, в което прегрешенията на политиците остават почти винаги без последствия. На политиците в тази страна им е разрешено де факто всичко, а постът им е гарантиран - дори да са прекрачили допустимите граници" - тези думи на дългогодишната кореспондентка на сп. "Шпигел" Марион Краске описват много точно австрийския политически живот. И действително: за разлика от Германия, където и най-малкото съмнение за вина води до бързо отстраняване от поста, в Австрия е на мода т. нар. култура на "прилепване към поста".

Депутати с присъди и ореоли

Загубата на пост е рядко срещано явление в Австрия. До тази "крайна" мярка се прибягва само тогава, когато присъдата гласи лишаване от свобода за поне 12 месеца. По-леките присъди не водят до никакви последствия за провинилите се, ако партийната им организация ги защитава. Престъпления като подстрекателство към омраза, присвояване на пари или лъжесвидетелстване минават в Австрия за леко провинение. Нищо чудно тогава, че в момента в австрийския парламент има двама депутати, чиито биографии са "разкрасени" с по една присъда. Което обаче ни най-малко не им пречи да си останат народни представители.

Но това не е всичко: попадне ли някое високопоставено лице под подозрение за съмнителни далавери, това почти неизбежно го окичва с мъченически ореол. Именно такъв беше случаят с депутата от Австрийската народна партия Вернер Амон, срещу когото се води следствие по обвинение за пране на пари. Както се вижда, това не му пречи да си остане водач на консервативната фракция в парламентарната антикорупционна комисия - онзи орган, който е натоварен със задачата да разследва аферата, в която е замесен самият депутат.

Здравата партийна броня

Подобни случаи - колкото щеш. Ето няколко примера: Мартин Граф, един от съпредседателите на парламента, изглежда е имунизиран срещу всякакви опити да му бъде повдигнато обвинение - те се отбиват от него като от броня. Ненапразно му викат "тефлоновия депутат". Или пък Йозеф Мартинц, чиито властови позиции не се разклатиха ни най-малко, въпреки че е обект на съдебно разследване.

В тази връзка виенският политолог Хуберт Зикингер прави следното резюме: "Очевидно политиката в Австрия представлява един вид субкултура, в която от много години насам действащите лица учат следния важен урок: онова, което другаде се счита за престъпление, в Австрия си е напълно в реда на нещата - стига да служи на интересите на собствената партия."

АГ, ДПА, ДЦ, ФГ, ЙР, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел