Нееднозначният Рузвелт

След разговор с президента на своята втора родина германският емигрант Томас Ман пише в дневника си следното: "Когато излязох от Белия дом вече знаех, че Хитлер ще загуби". Датата е 30 юни 1935 година. Събеседник на Томас Ман в разговора е Франклин Делано Рузвелт, чийто мандат на практика съвпада с този на Хитлер - и двамата идват на власт през 1933, и двамата умират през април 1945.

Това, с което Рузвелт впечатлява Томас Ман, е способността да идентифицира злото, което представлява Хитлер, както и решимостта да се погрижи - в по-далечно бъдеще - за края на нацисткия режим. През 1935 политиците в демократичните държави почти не споделят това становище.

Балансът съществува

Напоследък в американските медии се появиха не особено ласкави квалификации по отношение на Рузвелт: за "голям морален провал" пише Ню Йорк дейли прес, "неизлечимо петно" пък съзира Вашингтон пост, други отправят упреци в антисемитизъм, липса на достатъчно управленски способности при сблъсъка с най-голямото престъпление в историята - Холокоста. Но как е възможно човекът, когото Хитлер, изпълнен с омраза към него, нарича "евреина Розенфелд", може да бъде заподозрян в антисемитизъм и в омаловажаване на Холокоста?

Новоизлязлата книга на историците Ричард Брайтман и Алън Лихтман "Франклин Делано Рузвелт и евреите", се стреми да представи нещата балансирано. Или - както казва Брайтман - сред обществеността има консенсус по отношение на провала на Рузвелт за предотвратяване на Холокоста, но също така и яснота, че възможностите на президента фактически са били ограничени.

До границата на възможностите

Тезата на двамата обаче се натъква на доста критики - от страна на други историци, които твърдят, че отношението на администрацията на Рузвелт към евреите-бежанци е коравосърдечно. Същевременно те изтъкват обстоятелството, че Рузвелт (американското военно ръководство) отказва да бомбардира водещите до Аушвиц железопътни линии. Брайтман и Лихтман обаче стигат до извода, че няма никакви доказателства самият Рузвелт да е разработил този план.

Какво друго освен горчива ирония може да бъде това, че Рузвелт, когото Хитлер мрази безгранично, тъй като разпознава в него най-решителния си и опасен враг, днес бива класифициран от някои свои критици едва ли не наравно с масовия убиец-нацист? Юристът и публицист Алан Дершовиц е по-скоро на страната на Брайтман и Лихтман: "Към момента на смъртта на Рузвелт знаехме, че много евреи са избити от нацистите, но нямахме никаква представа за мащабите на трагедията. За нас беше по-важна победата над силите на злото, за която допринесе Рузвелт. Той бе човек със значителни, но не и безгранични възможности да влияе на хода на събитията в Европа. В крайна сметка Рузвелт избра подхода, който сметна за най-ефективен - спечелването на войната колкото се може по-бързо и спасяването на колкото се може повече евреи".

АГ, ДПА, НЦЦ, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов