Нежеланите гости на бедна България

Никой от бежанците със сигурност не си е пожелавал това: да живее в изоставени училища с по 7 евро на ден и да дели една тоалетна с още 140 души, докато децата му скучаят и безделничат, вместо да посещават училище или университет. Българските власти обаче също едва ли са изгаряли от желание да видят как хиляди сирийци пристигат в страната, пресичайки нелегално границата с Турция, камо ли да строят временни убежища за бежанци и да обясняват на собствения си беден народ защо сега се налага да се дават пари за чужденците. За повечето българи бежанците в страната са нежелани, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

България е само транзитна дестинация

В предишните години в България са влизали средно по около хиляда бежанци, но през 2013-та трите бежански центъра в страната с общ капацитет от 1 200 места бяха запълнени само за няколко месеца. До началото на лятото пристигаха по около стотина бежанци месечно, през август броят им изведнъж нарасна до хиляда, през септември станаха 2 300, а през октомври - 3 600. И тогава настъпи хаосът: Агенцията за бежанците започна да настанява пришълците в изоставени казарми и училища в близост до границата с Турция или в София. Така само за няколко седмици възникнаха 4 нови бежански лагера. Правителството отпуска 65 лева месечно за прехрана на всеки регистриран бежанец. А понеже не достигат служители и преводачи, процедурата по регистрация на бежанците отнема дни и дори седмици, пише германското издание.

Страната можеше да предвиди миграционната вълна, защото откакто по гръцко-турската граница има издигнати заграждения, България остана най-достъпният вариант за бежанците от Близкия Изток към Европа - прехвърлянето струва няколкостотин евро на човек. Въпреки това България се оказа неподготвена. В началото на октомври вътрешният министър уволни шефа на Агенцията за бежанците с мотива, че е допуснал ситуацията с бежанците да излезе извън контрол. Уволненият пък от своя страна заяви, че отдавна е предупреждавал за очакваното развитие на нещата.

Българските власти са наясно, че повечето бежанци гледат на страната само като на временна спирка по пътя си към западна Европа. "80 процента от бежанците се надяват да се доберат до Германия", казва пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг" новият директор на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев.

Недружелюбното отношение на българите

Електронното изданиие "Телеполис" се спира на вражебността, на която се натъкват сирийските бежанци. Българите се гордеят с това, че навремето са спасили своите евреи от нацистките лагери на смъртта и продължават да се смятат за толерантен народ. Но сега, наблюдавайки недружелюбното отношение на правителството и на огромна част от българските граждани, се оформя съвсем различна картина, коментира изданието. Много хора дори гледат на имигрантие като на "заплаха за националната сигурност", пише в статията.

От лагера на националистите струи особено неприкрита омраза спрямо чужденците, констатира "Телеполис", където е цитирана депутатката от "Атака" Магдалена Ташева с думите, че "голяма част от сирийските бежанци са престъпници и криминални типове". "Пуснахме дявола в къщата си, а нашите проблеми едва сега започват", твърди Ташева.