Независимостта на Косово

През изминалата седмица Балканите отново бяха в центъра на международното внимание. Насилията в Косовска Митровица и преговорите между Македония и Гърция за името бяха обект на доста коментари. За тема на седмицата от Ди Цайт сме избрали напрежението в Косово и какви тенденции могат да се очакват там след предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 11 май. Коментарът на Андреа Бьом е озаглавен „Игра с огъня”:

Хвърлянето на гранати по сградите на международни организации вече се е превърнало в любим спорт в Северно Косово. Не ви щем тук, няма да ви търпим и няма да ви оставим намира – това гласи посланието към ЕС и ООН. Откакто преди месец Косово едностранно обяви независимостта си, Сърбия преследва една-единствена цел: да превърне в свършен факт отделянето на северната част от провинцията, в която живеят предимно сърби. Белград прилага различни средства, включително и насилие. С чиста съвест може да се каже, че всяка сръбска демонстрация, всяка окупация на сгради на ООН, всяка атака срещу граничните постове на новата косоварска държава става със съгласието на Сърбия или дори по сръбско разпореждане. И по-точно – съгласието и разпореждането на политиците около сръбския премиер Войслав Кощуница и на сръбската тайна служба БИА. До момента стратегията дава резултат. Правителството на косоварите в Прищина не може да упражнява никакъв контрол над северната територия. Тамошните паралелни структури, финансирани от Белград, запазват стабилност.

В Северно Косово нито ЕС, нито ООН имат думата.

Останаха само войските на Кейфор. А тепърва предстои поредното изпитание. На 11 май в Сърбия ще има предсрочни парламентарни избори. Белград възнамерява да организира гласуване и в Северно Косово, тоест – на територията на чужда държава, ако се придържаме към западната интерпретация. Дали при това положение войниците от Кейфор (сред които има и германци) ще блокират избирателните секции с бронираните си коли? Едва ли. Те навярно разумно ще избегнат ескалацията, но това означава и друго: че Сърбия ще циментира разделението на Косово. Политиците от ЕС възлагат големи надежди тъкмо на тези избори, разчитайки на победа на проевропейската партия на президента Борис Тадич. С други думи, надяват се, че сръбските избиратели ще зарежат жертвената поза и националистическите позиции на президента Кощуница, както и антиевропейската реторика на ултранационалистите от Радикалната партия. Тази сметка може и да излезе, защото на много сърби вече им е писнало от политическите игри с огъня около Косово и от изстъпленията на организираните хулигани, които само допреди седмици, в уж спонтанен изблик на народно недоволство, безчинстваха срещу западните посолства. Едно нещо обаче не бива да се забравя. Мнозинството сърби, включително и умерените, и привържениците на ЕС, смятат, че Западът е сторил голяма несправедливост, подпомагайки отцепването на Косово. Тези чувства на сърбите трябва да се вземат на сериозно. И дори на 11 май на власт да дойде ново, проевропейско правителство, то пак няма да се откаже от Северно Косово. То просто ще се опита отново да изстуди горещия в момента конфликт. И това би бил някакъв напредък, който обаче с нищо няма да промени фактическото разделение на провинцията. След някоя и друга година това фактическо разделение вероятно ще стане и юридическо. Ако питате как се постига подобен резултат – косовските албанци вече го показаха.