Нелегален риболов: как Китай бракониерства в чужди води

През тази година китайският риболовен флот ще разполага с 300 кораба – те кръстосват Тихия океан надлъж и нашир, за да пълнят трюмовете си с риба край Галапагоските острови. Това съобщи френският телевизионен канал за чужбина France24.

Островите Галапагос са разположени на 550 морски мили - т.е. около 1000 километра от бреговете на Южна Америка и принадлежат на Еквадор. Това е едно от малкото останали места на Земята с непокътната природа и уникални флора и фауна. Затова са признати от ЮНЕСКО като част от световното природно наследство, а по-голямата част от тях се намира под строгата защита на закона, включително и прилежащата акватория.

Но от няколко години насам китайски риболовни флотилии редовно навестяват този богат на риба регион. 

На границата на законноста

Китайските рибари очевидно много внимават да се придържат стриктно към закона и винаги пазят 200 мили отстояние от брега на островите. Така те не навлизат нито в изключителната икономическа зона на Еквадор, нито в природния резерват. За китайското присъствие в региона говори това, че жители на островите намирали край бреговете опаковки и отпадъци с китайски надписи, които моряците от корабите явно изхвърлят просто зад борда.

Но риболовът извън защитената морска територия също застрашава запасите от риба. Още повече, че има методи как например да се примамят цели рибни ята – например от риба тон.

Американското списание The Economist пише, че рибарите залагат своята стръв така умело по течението, че да примамят и рибата, която се намира в природния резерват край бреговете. По същия начин те привличали и акули, чиито гръбни перки в Източна Азия са смятани за деликатес.

Китай твърди, че рибните залежи в региона са толкова големи и непокътнати, че риболовът там не представлявал никакъв проблем.

Филип Канстингер от Световния фонд за защита на природата WWF не е съгласен: „С този аргумент Китай се опитва да оправдае действията на своя флот, кръстосващ целия Тих океан“. Според американско изследване, публикувано в сп. „Sciences Advances", подобни пътувания изобщо не са икономически изгодни. А според Канстингер няма и надеждни данни: “Тези кораби търсят основно Хумболтовия калмар, но няма надеждни данни за наличните количества от него, затова и няма как да се изчисли какви риболовни квоти не биха навредили на популацията“.

Нелегалният улов – глобален проблем 

Еколози и политици използват в случаи като този понятието „нелегален, нерегламентиран и недокументиран риболов“ - накратко ННН-улов. А той има различни проявления, обяснява Канстингер. „В Европа, например, рибарите хвърлят ненужния улов, който е вече мъртъв, обратно в морето, макар че според действащите закони би трябвало да го върнат на сушата и да го регистрират“.

Проблемът се крие в това, че годишните квоти за улов на риба се базират не на постоянни преброявания, а на данни за улова от предходни години. А в този случай от решаващо значение може да се окаже колко от нерентабилните млади риби са били уловени и убити.

Още по-голям проблем с нелегалния улов е свързан със следната: „Ситуацията пред африканските брегове е катастрофална“, казва Канстингер. Тамошната брегова охрана не разполага с достатъчно катери, за да контролира риболовците достатъчно ефективно.

Европейските кораби, например, вече са длъжни да имат GPS-системи и да работят по прозрачен начин. Поради това те все по-рядко се мяркат и край бреговете на Африка. Тяхното място обаче бе заето от китайците, казва Канстингер. 

От WWF предполагат, че по нелегален начин в света се улавят до 26 милиона тона риба на стойност между 8,6 и 19,8 милиарда евро.

Еквадор - мълчалив помагач? 

Еквадор и неговите рибари също обвиняват чуждестранните риболовни флотилии, но проучванията на сп. The Economist

сочат, че и еквадорски рибари бракониерстват из различни природни резервати – и то не само на островите Галапагос.

Методите на еквадорските риболовци са трън и в очите на ЕС. През октомври 2019 тогавашната еврокомисарка Кармену Вела, отговаряща за риболова, показа на Еквадор „жълт картон“: тогава ЕС заплаши да замрази търговските си отношения с тази страна, ако тя не предприеме по-решителни мерки срещу нелегалния риболов.

Това би бил болезнен удар за южноамериканската държава: повече от половината от еквадорския експорт на риба тон са предназначени именно за ЕС. Еквадор обаче не може да си позволи разваляне на отношенията и с Китай, защото – също както много други латиноамерикански държави – е много зависим от азиатския гигант. Китай е най-големият вносител на еквадорски петрол и един от основните кредитори на страната.