Ненужно затягане на коланите
7 ноември 2009
Най-тежкият период от глобалната финансова и икономическа криза вече е зад гърба на източноевропейските икономики, смятат анализаторите от Виенския институт за международни икономически изследвания. Положителни промени се очаква да настъпят още догодина. Това обаче не важи за абсолютно всички страни от региона, включително – за България.
Влошени прогнози
Докато в началото на годината прогнозите на Виенския икономически институт за развитието на българската икономика обещаваха нейният БВП да нарастне през 2010 г. и да достигне леки положителни стойности, най-новите анализи вещаят спад на икономическия ръст от -1% и догодина.
„През 2009 г. компонентите на ръста на вътрешния пазар силно намаляха – както консумацията, така и инвестициите. Индустриалното производство също отбеляза силен спад", отбелязва проф. Михаел Ландесман и допълва: "Както сами знаете, в България има валутен борд и затова тя не може да форсира износа, защото обменният курс на българската валута е стабилен. Мисля, че промяната в прогнозите също от страна на Европейския съюз се дължи на това, че новото правителство поема една много по-рестриктивна линия на фискалната политика. Предишното правителство беше предложило по-силни програми за държавни разходи.”
Икономистите от Виена не виждат нужда от подобна рестриктивна политика, каза проф. Ландесман: „По наша преценка, всъщност няма такава голяма нужда от толкова рестриктивен подход. В предишните години България имаше една много пестелива политика. България беше страна с бюджетни излишъци, които всъщност са за това, в кризисен период да може поемат един фискален дефицит.”
Продължаване на стария курс на реформи
За страни с фиксиран валутен курс като България, ефикасен начин за по-бързо излизане от кризата би било засилването на конкурентноспособността на износа им, чрез повишаване на производителността на труда или проява на сдържаност по отношение на ръста на заплатите, смята проф.
Ландесман и пояснява конкретно за България: „Аз бих приел, че трябва да се опита едно продължаване на предишните реформи. Това означава страната да продължи да е атрактивна за преки инвестиции и по този начин да продължи да форсира процеса на качественото индустриално развитие, нещо, което беше факт в България.”