Неокафявата българска "стража"

Десет дни бяха нужни на полицията да идентифицира и арестува нападателят, пребил пред внуците му 67-годишен мъж. Побоят бил нанесен посред бял ден в изпълнената с деца и родители Борисова градина в София пред погледа на десетки свидетели. Задържаният побойник, 30-годишен мъжага с татуировка „Кръв и чест“ на кръста, наранил тежко окото на дядото с юмруците си под одобрителните възгласи на своите приятели, описани от медиите като „неонацисти“ и „скинари“. Причината за саморазправата – групата блюстители за расова и етническа чистота решила, че дядото и неговите внуци са роми, които просят в градината. А всъщност пострадалият мъж е пенсиониран електроинженер, семейството му е от български етнически произход, а внуците и родителите им живеят в Австрия. Просто ги довели при дядо им в София за няколко дни през лятната ваканция. Бащата на децата поясни, че 11-годишният му син учи в частно училище в Австрия и е шампион по ски във възрастовата си група. Той и седемгодишната му сестричка потресено е трябвало да чуят, че са „цигани“ и „мангали“ и да станат свидетели на унизителния побой над техния дядо.

Неонацистка зараза

През 2011 година група младежи от инициативата „Хора против расизма“ нарекоха публично някогашния Парк на свободата, сега Борисова градина, „Зона на неонацистка зараза, опасна за здравето“. Повод беше тежкият побой, нанесен от качулати неонацисти над двама 22-годишни младежи само защото косата на единия била боядисана цветно. Три години преди това, в края на 2008-ма, подобни типове пребиха до смърт студент по медицина просто защото решили, че е гей. Миналия октомври бременна българка и съпругът й чужденец бяха малтретирани зад Народната библиотека, тъй като разговаряли помежду си на английски. През 2010 година в трамвай номер 20 неонацисти с метални тръби пребиха четирима активисти на левицата, които отивали на митинг срещу незаконното задържане на чужденци в Бусманци. В София още помнят т. нар. “граждански патрули“, наречени от медиите „Кафявата стража“, които в тъмни дрехи през 2013 година обикаляха по ул.“Пиротска“ и „Женския пазар“, за да репресират ромите и нелегалните емигранти в района.

Квалификацията „карай да върви“

Председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев е убеден, че принадлежността на арестувания вече побойник от Борисовата градина към неофашистката мрежа „Кръв и чест“ тепърва ще се изяснява в хода на разпитите, но е притеснен, че органите на реда не обръщат достатъчно внимание на този тип прояви и затова не работят по тях с необходимата енергичност. „Когато установи подобно престъпление, прокуратурата най-често се опитва да го квалифицира като тривиално – хулиганство, причиняване на дребна телесна повреда, да игнорира расистките и ксенофобски елементи в него и да го подведе под по-общите разпоредби на НК. Това, впрочем, е характерно и за цялото общество – то не съзнава в адекватна степен обществената опасност от този тип деяния. Това важи и за медиите“, отбелязва пред ДВ Красимир Кънев.

Неонацистката издънка

Оценката се споделя и от неправителствената Асоциация на европейските журналисти в България. В специална декларация нейните членове призоваха българските медии да „предоставят контекст, когато цитират прессъобщения на морално спорни организации като "Кръв и чест". Авторите на документа припомнят, че въпросната мрежа е „издънка на неонацистката организация "Blood and Honour", която е изрично забранена в страни на Европейския съюз като Германия и Испания, както и в Русия, а в останалите европейски страни е под специалното наблюдение на службите за сигурност заради расистката й идеология и възхвалата на нацизма“. От АЕЖ посочват също, че името на организацията идва от мотото на младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия Hitlerjugend ("Хитлерова младеж").

Безнаказаният говор на омразата

Красимир Кънев от БХК не ограничава разсъжденията си с конкретния случай в Борисовата градина и констатира, че в България е широко прието да се правят расистки и ксенофобски изявления от най-високата парламентарна трибуна. „Когато депутат, председател на парламентарна група излезе на трибуната и заяви, че българските роми са се превърнали в „нагли, озверели и самонадеяни човекоподобни“ , а ромските жени са „с инстинкти на улични кучки“, от това обикновено нищо не следва, а най-малкото за такива думи е досъдебно производство.

Подобно е посланието на „Кръв и чест“ и на други като тях. Излиза, че този вид говорене е приет в българското общество. След като един депутат може да прави безнаказано подобни изявления, и другите естествено ще остават без санкции за своите приказки или деяния. Или както обикновено се случва, биват санкционирани някак, но не толкова строго“, възмущава се Кънев. И продължава: „ Когато авторите на такива изказвания нямат опоненти от парламентарната трибуна, този вид говорене трябва да бъде квалифицирано като сериозно престъпление. Това обаче не се случва. Откритото и системно говорене от другата страна не следва да идва само от НПО, но и от високопоставените личности в държавата. Защото те са лидерите на обществото, от тях то трябва да чува истината“, смята председателят на БХК.

"Ултранационалистки/фашистки партии“

Според Красимир Кънев, явления като неонацизма не трябва да се подценяват както в Европа, така и в България. Той припомня останалите почти незабелязани от българските медии миналогодишни доклади на две от най-авторитетните организации на Съвета на Европа - Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността и Консултативният комитет по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. В документите е отделено специално внимание върху факта, че в България умело функционират "ултранационалистки/фашистки политически партии и групи, сред които се нареждат НФСБ (Национален фронт за спасение на България), ВМРО-БНД (Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално движение) и БНС (Български народен съюз)".

„След като е възможно две от споменатите партии да бъдат привлечени в управляващата коалиция, естествено че става дума за много сериозно подценяване на споменатия проблем. И то не само за подценяване, но и за възприемането му като нещо съвсем нормално, което дори може да му осигури участие в управлението в страната“, заключава председателят на БХК Красимир Кънев.