Staatspleite Folgen

Една държава изпада в несъстоятелност, когато тя вече не е в състояние да връща заемите си. При това изобщо не е задължително това да се отнася за цялата сума, която тя дължи на чуждите кредитори - достатъчно е тя да не може да обслужва лихвите по главницата или дори само част от тях. Най-малкото с тази дефиниция за държавен банкрут работят големите рейтингови агенции като Стандарт енд Пуурс например. Важно е обаче да отбележим, че в света няма орган или институция, която прокламира официално, че дадена държава е фалирала.

Когато една фирма от частния сектор обяви фалит, срещу нея започва процедура по несъстоятелност. Така ли е и с държавите, изпаднали в неплатежоспособност? Засега не съществува механизъм, който да вкара една банкрутирала държава в процедура по несъстоятелност. Не съществува също и международен съд, който да налага подобни процедури спрямо държави. Имало е няколко опита от страна на Международния валутен фонд да прокара подобен механизъм - засега безуспешно. Затова, когато имаме държавен банкрут, нейните кредитори трябва сами да се организират. Два примера за това са Парижкият клуб, играещ ролята на посредник между страните-донори и страните-длъжници, както и Лондонският клуб на банките-кредиторки.

Гърция няма да е първата!

Историята познава други примери, колкото и да са редки те. В крайна сметка всичко зависи от това дали кредиторите ще допуснат дадена държава да фалира или не. Обикновено те имат интерес да спасят една застрашена от банкрут държава като й отпуснат нов кредит. Така те увеличават шанса един ден да си върнат всички заеми. Най-пресният пример в това отношение е Аржентина от 2001 година, когато обаче кредиторите не успяха да се споразумеят. Няколко други страни през последните десетина години стигаха до ръба на банкрута - Сърбия и Русия. За последните 100 години Германия на два пъти е изпадала в състояние на държавен фалит - през 1923 и през 1948 година.

Какво се случва, когато се стигне до фалит? Най-потърпевши са кредиторите на фалиралата държава - те трябва да са готови да се простят с отпуснатите пари под формата на заеми. Или в най-добрия случай - да си получат обратно само една част от тях. Ако кредиторите са национални банки, това може да доведе до банкова криза, което обикновено води след себе си и валутна криза. Това е така, защото един срив на банковата система отнася като буря и доверието на вложителите в съответната валута. Затова страните от еврозоната се борят така усърдно да спасят Гърция, за да предотвратят обезценка на еврото. Накрая един държавен фалит задушава цялата икономика на страната, която влиза в спирала от опасни процеси, вкл. хиперинфлация, стопяване на всички активи, масова безработица, социални бунтове и т.н.

Има ли излизане от този водовъртеж?

С обявяването на фалит държавата се освобождава от голяма част от старите си зависимости и облекчава положението на бюджета си. Това помага на първо време, но страничните ефекти остават. Така например една фалирала държава трудно може да разчита на ново кредитиране. От друга страна, както показва примерът с Аржентина, възвръщането на загубеното доверие отнема години, а фалиралата държава се оказва с наложени строги правила за водене на фискална политика, които често вклюват и поддържането на балансиран бюджет.