Непобедим ли е тероризмът?

Войната бе обявена в отговор на атаките от страна на Ал Кайда срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 2001. Президентът Джордж Буш започна тази война в Афганистан под името "Война срещу терора". Днес, 13 години по-късно, знаем, че тя не постигна целите си. Защото терорът не е победен. Тъкмо напротив.

Както показва току що публикуваният "Глобален индекс на тероризма", само през 2013 година по света са извършени почти 10 000 терористични нападения. А това са цели 44 процента повече в сравнение с предишната година. При тези атаки са загинали почти 18 000 души - 61 на сто повече, отколкото през 2012 година. Т.е. - "Войната срещу терора" само предзивика още повече терор.

При по-задълбочено вглеждане в историята на терора, веднага се откроява следното: През последните 50 години най-ефикасният метод за прекратяване на една терористична серия е било привличането на участващите в нея бунтовници в политическия диалог. Класически пример в това отношение е Северна Ирландия. Според глобалния индекс на терора, 80 процента от терористичните групировки са сложили оръжие след сключването на приемливо споразумение. Само десет процента от терористите са прекратили нападенията си, защото са постигнали своите цели. Най-интересното е, че само седем на сто от терористичните вълни са били прекратени с военни средства - изключително нисък процент в сравнение с големия брой жертви, свързани с подобни военни операции.

Дилемата на асиметричната война

Всичко това означава, че воденето на преговори би трябвало да бъде най-важният елемент в борбата срещу терористичните групи. В много страни по света обаче операциите на военни или паравоенни части все още са единственият рефлекс. Проблемът в случая е, че във времената на асиметрични войни, терористите действат много ефикасно срещу редовните армии - те избягват откритите военни сблъсъци и се концентрират върху въздействащите върху обществеността бомбени нападения.Това се вижда най-отчетливо в Афганистан, където международните сили ИСАФ от години се опитват да победят талибаните и тяхната идеология.

Резултатите от изследването показват, че военната опция е неподходяща за постигането на поставените цели в борбата срещу терора. Друг важен извод е, че най-силно засегнатите от тероризма държави като Ирак, Пакистан, Нигерия и Сирия, страдат най-вече от ислямистки мотивиран терор, който се опитва да принуди населението да заживее в строга ислямска държава, която по същността си е тоталитарна. И тук е дилемата: Преговорите не могат да доведат до резултат, защото в контекста на фундаменталистичната идеология няма шанс за намирането на прагматични решения. Военните операции също почти нямат изгледи за успех - в най-добрия случай те временно задушават терористичните движения, но не могат да ги победят.

Терорът ще се разраства

От тази гледна точка трябва да се опасяваме от най-лошото - че терористичните групи като Ал Кайда, "Ислямска държава", "Боко Харам" и талибаните ще се опитат и през 2015 година да всяват страх и омраза чрез нови нападения. Жертви на ислямистки мотивирания терор ще бъдат основно мюсюлманите, попадащи под кръстосания огън в борбата между сунитски и шиитски екстремисти.

Изходът е само един. Най-силно засегнатите от терора държави досега не успяха да приобщят цялото население в политическия и обществен дискурс. Те трябва да подобрят икономическото положение на своите граждани, да им осигурят широк достъп до образование и да укрепят гражданските общества и демократичните структури. Разбира се, това изисква време, но е единственият път да се изолират терористите в съответните държави. Западът може да подкрепи този път, но той трябва да започне отвътре, от засегнатите общества.