Непокорството на исляма

В обширно интервю за вестник "Ди Велт" тя споделя визиите си за бъдещето на исляма в Европа, крайно десните политически партии и европейския хуманизъм.

Юлия Кръстева е име сред френските интелектуалци, високо ценени са и трудовете й в областта на философията, психоанализата, теорията на феминизма, лингвистиката и семиотиката. Тя определя себе си като: "европейска гражданка с български произход, френско гражданство, осиновена от Америка".

Принадлежи ли ислямът към Европа?

По този въпрос напоследък бурно се спори. Спорове се водят и за това дали той има шансове за приобщаване към културната традиция на европейските общества. Дискусията е противоречива, а според Кръстева отношението към тази слабо позната монотеистична религия трябва да стъпи върху философски фундамент.

"С помощта на хуманитарните науки трябва да си зададем въпроси относно покорството, агресивността, мистиката, поезията, ролята на жената - относно цялото богатство и цялото непокорство на исляма. Ние трябва да помогнем на мюсюлманите в развитието на критическо съзнание към собственото им духовно наследство". Кръстева вярва, че точно традицията на секуларизацията в Европа позволява на привържениците на една религия да приемат и дискутират други религии. В секуларизацията тя вижда мост, който ще извади дадена религия от нейната изолация. И същевременно това ще стане по мирен път, без масови размирици.

Напреженията около исляма повишават и рейтинга на всякакви крайно десни политически формации в Европа. Кръстева обяснява това с растящия страх у хората. Като причина тя определя "икономическата криза, миграцията, потоците от бежанци от Северна Африка, както и факта, че няма международна инстанция (…) която да знае какво точно ще ни се случи утре". Според нея е глупаво успехът на крайно десните политически партии да се свежда единствено до реакция на актуалните икономически проблеми. "Да, това е главната причина, но не бива да се забравя културно-духовната притегателна сила на крайно десните. Ключът към успеха на тези партии се крие и в това, че те уверено маршируват по тънкия лед на националното културно наследство, защото опазването на собствената култура често остава на заден план във времена, когато всички говорят само за пари", изтъква още Кръстева.

Ще се справи ли европейският хуманизъм?

Темата за опазването на културното наследство насочва и към въпроса за мигрантите, който все по-често занимава Европа. Според Кръстева бунтовнически настроените имигрантски деца искат да вярват в Европа и европейците са длъжни да им помогнат. На първо време това може да стане като им се предоставят възможности за труд. Миграцията поставя всяко общество пред важни образователни задачи, но не само: "Кой ще даде идеали на тези хора? Днес хуманизмът се интерпретира не толкова като идеал, колкото като един вид икономическа служба за ремонт. По този начин не може да се събуди нито възхищение, нито надежда."

Упованието в идеала обаче не е загубено и за Кръстева протестите от другата страна на Средиземно море са поредното доказателство. Младите хора постигат дългоочакваната раздяла с тираничните диктатори, водени именно от идеала за свобода и демокрация. Тук обаче не бива да се подминава и ролята на Европа, която с примера си може много да им помогне в областта на правосъдието и икономиката, но и що се отнася до моралните ценности. Кръстева вярва, че Европа трябва да предложи помощ, но и философия. "Ако не успеем да установим структури в духовната празнота, то там отново ще се завърне ислямският фундаментализъм."