Непотърсените нацисти

На пръв поглед дебатът изглежда остарял, защото се води 67 години след края на наионалсоциалистическия режим. Но миналото винаги ни застига. Още повече, че неонацистки прояви не липсват и в наши дни. Съвсем наскоро прокуратурата повдигна обвинения срещу неонацисти, смятани за извършители на десет убийства на чужденци.

Осветляването на "кафявото" минало в германските министерства и държавни служби също не е приключило. В центъра на критиката, за кой ли път, са тайните служби. Както преди години, така и днес много депутати се възмущават от "изчезването" на важни досиета. Неизбежно са налага и подозрението, че по този начин някой потулва утежняващи вината информации или дори закриля извършителите на престъпления. Особено безславна роля в това отношение играе Външното разузнаване (BND).

Убийци под закрила

Незнайно как в края на 90-те години на миналия век изчезва досието на злокобния нацистки убиец Алоис Брунер. Висшият есесовец е бил дясна ръка на един от основните организатори на Холокоста - Адолф Айхман, който беше осъден на смърт в Ерусалим през 1961 година. Години наред Айхман си живее необезпокоявано в Аржентина, въпреки че външното разузнаване много добре е знаело къде се намира той. Службите са протегнали покровителствената си ръка и над "касапина от Лион" Клаус Барби, изпратил на смърт стотици френски евреи. И той, също като Айхман, се укрива през 60-те години на миналия век в Южна Америка. Нещо повече: в средата на 60-те години дори е бил агент на Външното разузнаване.

Редица германски депутати се възмущават от факта, че досиетата на Барби, Айхман и други военнопрестъпници все още не са изцяло разсекретени. Аргументът, че това разсекретяване би "посегнало" на сигурността на тайните служби, едва ли е състоятелен, защото противоречи на обществените интереси. Още повече, че опасността от десен екстремизъм в Германия явно е била подценява в продължение на дълги години. Това стана ясно след поредицата убийства на чужденци, извършени от хора с неонацистка ориентация между 2000-та и 2007 година.

Външно министерство даде добър пример

Все пак има и добри примери за критично осветляване на миналото. През 2005 година тогавашният външен министър Йошка Фишер поръча на екип от историци да анализира връзките на външното министерство с престъпния нацистки режим. Анализът на историците Екарт Конце и Норберт Фрай излезе под заглавие "Службата и миналото" и предизвика широк отзвук сред обществеността.

Междувременно и други министерства и служби последваха примера на външното ведомство и стартираха проекти за проучване на нацисткото минало. Сред тях са Федералната криминална служба, Службата за защита на конституцията и Външното разузнаване. Критични наблюдатели обаче се опасяват, че тези разследвания ще бъдат "цензурирани". На учените, участващи в тях, е забранено например по време на работната фаза да правят каквито и да било публични изявления.

Автор: М. Фюрстенау, К. Цанев/ Редактор: Б. Узунова