Непризнаваната версия на исляма

Има ли смисъл определението "либерален ислям"? Въпросът доби актуалност, откакто миналата година в Германия бе основан Либерално-ислямският съюз, застъпващ се за теологически плурализъм. Хилал Седжгюн коментира на страниците на "Тагесцайтунг":

Толкова трудно ли е наистина да се разбере какво представлява либералният ислям? Казано по друг начин: защо през 21 век и в Германия - както през други векове в други страни - да няма мюсюлмани, които да подхождат контекстуално, исторически или филологически към свещените текстове? Защо сегменти от исляма да не се развият подобно на реформаторските клонове на юдаизма? Защо трябва мюсюлманите, също като Ватикана, да отстояват така твърдоглаво хомофобията или лицемерието на предбрачната девственост?

Не слабост, а сила

Разбира се, от германската държава не бива да се очаква да заяви предпочитанията си към една или друга версия на исляма. Но това никой и не очаква. Ние не сме "по-добрите" мюсюлмани. Нашият Либерално-ислямски съюз е просто една разновидност, която отстоява своите разбирания със същото право, както "традиционните" мюсюлмани или "традиционните" католици и протестанти.

Едно малцинство като нашето, изложено вече на достатъчно нападки, реши да се обедини символично, за да не проявява повече "слабост". Само че има ли смисъл да се опитваме да прикрием вътрешните си различия, да дискутираме всичко "само между нас", за да не разберат нищо външностоящите?

Предимството на разнообразието

Вярно е, че през последните години тъкмо медиите допринесоха значително - да не кажа, че бяха и главният двигател - за нарастването на нетърпимостта към исляма. Аз мисля обаче, че тъкмо сега е моментът да се доверим, може би ирационално, на обществеността. Нека излезем на публичния мегдан. Само така в последна сметка ще се види, че ислямът е част от Германия и в най-общ смисъл - че разнообразието не е слабост, а сила.