Неусмиреният национализъм

Александър Секулич е имал и по-спокойни работни дни. От седмица насам младият правозащитник обикаля цяла Сърбия и посещава местата, където бяха извършени нападения срещу магазини, държани от албанци. Досега в Северна Сърбия бяха разрушени или подпалени най-малко десетина пекарни и заведения за бързо хранене. При едно от нападенията срещу албански магазин беше хвърлена дори бомба. Сръбски националисти атакуваха и една джамия. "Цяло щастие е, че няма човешки жертви", казва Александър Секулич от белградската неправителствена организация "Младежка инициатива за човешки права". Сръбското правителство и гражданското общество остро осъдиха нападенията, а полицията арестува някои от предполагаемите извършители.

Виновни са винаги другите

Искрата на новите напрежения между сърби и албанци пламна по време на квалификационната среща (14.10.) между двата национални отбора за Европейското футболно първенство. Срещата беше прекратена. Хаосът на стадиона в Белград беше предизвикан от дистанционно направляван дрон с развято знаме, върху което можеше да се види карта на "Велика Албания". Тази мечтана от албанските националисти страна би обхващала територии от Косово, части от Сърбия, Македония, Черна гора и Гърция. Появата на знамето предизвика сръбските футболни хулигани да нахлуят на терена и да нападнат албанските футболисти.

Оттогава насам цяла Сърбия е обхваната от яростен национализъм. В интернет се разпространяват призиви за геноцид, сръбските националисти палят албански знамена. Дори във Виена се стигна до масово сбиване между членове на двете народностни групи. Както често в миналото, така и сега двете страни взаимно се обвиняват за ескалацията на напрежението. "Албанската общественост игнорира факта, че не бива да защитава великоалбански символи. За сръбските националисти пък развятото знаме се оказа достатъчно оправдание за проявеното насилие", казва Александър Секулич в разговор с Дойче Веле.

Допълнително масло в огъня наляха политиците от двете страни. Сръбският президент Томислав Николич заяви, че албанците по принцип били сърбомразци и щели да си останат такива още векове. Албанският премиер Еди Рама пък отговори, че сърбите за пореден път доказали своя краен национализъм и расизъм.

Точно в тази нажежена атмосфера беше предвидено албанският премиер Рама да посети Сърбия на 22 октомври. Само че дълго планираната двустранна среща - първата от 68 години насам - на бърза ръка беше отложена за 10 ноември. Наблюдателите възлагаха големи надежди на тази среща, от която се очакваше импулс за сближаването на двата народа. Брюксел разкритикува инцидента на стадиона в Белград с твърде предпазливи и общи фрази. Германският евродепутат Дейвид МакАлистър, който наскоро пое функцията на докладчик на европарламента за Сърбия, изрази надежда, че подобни грозни картини повече да не се повтарят.

Проблемът се нарича Косово

Всъщност двете страни-кандидатки за пълноправно членство в ЕС нямат непреодолими междудържавни разногласия. Враждата помежду им е породена от крайно различните им позиции по въпроса за Косово. През 2008 година най-младата балканска държава обяви едностранно независимостта си от Сърбия и междувременно е призната от над 100 държави в света, в това число и от 23 страни-членки на ЕС. Правителството в Белград от една страна не желае да признае суверенитета на бившата си провинция, но от друга - приема "реалностите", както казват управляващите в Сърбия. Именно тази реалност, комбинирана с натиск от страна на Брюксел, доведе до подписването на редица споразумения между Белград и Прищина. "Последните събития доказват, че подписаните документи са сполучлива първа стъпка по един път, по който ще има още дълго да се върви, докато се постигне нормализиране на отношенията", казва Илириана Качанику от косовската Фондация за отворено общество.

Изминаха 15 години от войната, която беше причинена от кървавото подтискане на албанците от режима на Милошевич и приключи с бомбардировките на НАТО и изтеглянето на сръбските войски от Косово. Илириана Качанику твърди, че оттогава насам се е изприказвало много, но почти нищо не е сторено. "Водещите политици в региона са неспособни да погледнат към бъдещето. Модерна европейска държава не се изгражда със старо мислене", казва тя.

Популизмът все още е на мода

Днес в Белград и Прищина на власт са бившите врагове. В края на 90-те години сръбският премиер Александър Вучич громеше албанците в качеството си на министър на информацията, отговарящ още за цензурата и пропагандата. Косовският премиер Хашим Тачи пък беше тогава лидер на паравоенната Армия за освобождение на Косово /АОК/, отговорна за множество военни престъпления срещу сръбското население. Днес и двамата се представят за убедени европейци. При обществените си изяви обаче и двамата не се отказват от популистките лозунги. По същия начин действа и Еди Рама в Албания. "На политическия пазар продължава да се предлага в изобилие националистическа реторика, защото гражданите продължават да я търсят. А медиите помагат за продажбата й", заключава Илириана Качанику.

Сръбският правозащитник Александър Секулич смята, че сближаването с ЕС само по себе си няма да реши проблемите. "За Брюксел явно е достатъчно това, че албанците и сърбите вече не се избиват помежду си", казва той и допълва: "През последните десетилетия национализмът на Балканите остави след себе си стотици хиляди убити, прокудени и страдащи хора. Наше задължение е да му се противопоставим и да се борим срещу него. Тази борба няма да е лесна, нито кратка, но сме длъжни да я водим", убеден е правозащитникът.