Никой не е луд да дава 18 евро за гръцко вино

През първото полугодие на 2012 година гръцкият износ се е увеличил с цели 15 процента. Никъде другаде в еврозоната прирастът не е толкова висок. Въпреки това увеличение обаче гръцкият външно-търговски баланс си остава отрицателен. Една от основните задачи сега е да се повиши привлекателността на гръцките продукти на външните пазари. Още повече, че намалената покупателна способност на вътрешния пазар и без друго принуждава гърците да залагат на износа. Най-вече селското стопанство има потенциал в това отношение.

Къде са узото и зехтинът?

От началото на 80-те години на миналия век гръцкото земеделие се е свило наполовина. Делът му в и без това скромния гръцки износ е под една четвърт. По данни на германската статистическа служба, през 2011 година медикаментите са представлявали 13,5% от целия гръцки износ за Германия, докато сиренето, узото, маслините и зехтинът, взети заедно, са съставлявали едва 7,5%. Очевидно е, че в това отношение има още много работа за вършене. Само че гръцките земеделски продукти все по-трудно намират място в германските супермаркети. Защо е така?

За да влязат в асортимента на германските супермаркети, гръцките производители би трябвало да спазват няколко основни изисквания: те трябва да гарантират изгодни цени и високо качество. Продуктите трябва да са винаги в значителни количества, а качеството им не бива да се мени.

Тъкмо тези изисквания обаче се оказват сложни за изпълнение. Йоахим Шалински, който е писал няколко изследвания по темата, смята, че гръцките вина например са неоправдано скъпи. "Гръцкото вино е наистина много добро, но цената му изобщо не отговаря на качеството. Никой не е луд да плаща по 18 евро за бутилка гръцко вино, само защото структурите в гръцкото селско стопанство изискват подобна цена", казва той.

Основните проблеми, според Шалински, са свързани с това, че гръцките аграрни производители почти не кооперират помежду си, че се ориентират изцяло по вътрешния пазар и че прекалено силно се осланят на критикуваните европейски аграрни субсидии, които поощряват дори и унищожаването на определени аграрни култури.

Назад към селата

Междувременно обаче безработицата кара все повече гърци да напускат градовете и да се заселват в провинцията. През последните 4 години броят на заетите в селското стопанство се е увеличил със 7%. Сред "новите селяни" има и много висшисти, които се ориентират към биологично чисти производства - отглеждат гъби, развъждат охлюви или трюфели. Не е изключено именно тези нови селски стопани да родят онзи предприемачески дух, който е така нужен на Гърция, за да постигне успехи на чуждите пазари.

Основната предпоставка за подобен успех е готовността за сътрудничество - гръцкото селско стопанство е просто твърде разпокъсано, поради което не може да бъде изработена цялостна маркетингова стратегия за чужбина. Уедрените структури биха дали възможност за ефективна подялба на разходите, свързани с пазарното представяне в чужбина. Първата стъпка би трябвало да е следната: да се проучи дали външният пазар се интересува от гръцките продукти. След това трябва да се създадат организирани структури на гръцки производители, интересуващи се от износ, които да гарантират необходимите количества и  спазването на изискваните стандарти, препоръчва гръцкият експерт Петрос Михелидакис.

Освен това е нужно да се постигнат споразумения за собствени "запазени марки", които да са автентични и висококачествени - например праскови от региона на Верия, ябълки от Пилио или гръцка трахана. Във времената на глобализацията гръцките продукти имат шанс в чужбина само, ако се различават от останалите сходни стоки, казва в тази връзка Йоахим Шалински. Когато цената на гръцките продукти е по-висока от тази на останалите, има нужда от логично обяснение, което да оправдава тази цена. Само тогава гръцките стоки биха имали шанс и на германския пазар, който поради силната конкуренция е принуден периодически да предлага нови марки и продукти.

Автор: П. Купаранис, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел