Нова мода: бежанци-мюсюлмани стават християни

Кратко потапяне - за секунда под водата, след което Бенямин вече е друг. След този ритуал 25-годишният иранец вече е християнин. Ритуалът е извършен в един плувен басейн в Хамбург от пастора на иранската общност в града. В родината на Бенямин приемането на християнската вяра от мюсюлмани се наказва със смърт. Бенямин не крие радостта си: "Днес започвам нов живот. Вече съм с Исус Христос."

Младият иранчанин не е единственият, решил се на тази стъпка. В басейна още около 70 души, предрешени в бяло, чакат също да бъдат покръстени. Само през тази година в общината повече от 600 души се очаква да приемат християнската вяра. Християнските общности и в други общини регистрират приток на бежанци, кандидати да сменят вярата си. Берлинската християнска общност "Света Троица" през миналата година е приела 175 конвертити. А броят на желаещите нараства.

"Защо да живея вечно в страх?"

Мотивите на новопокръстените са сходни, посочва пастор Алберт Бабаян: "Мнозина казват, че са разочаровани от исляма". Същото споделя и Бенямин. В Иран той започнал да се занимава с различните религии и това го накарало да си зададе въпроса: "Защо всъщност живея в непрестанен страх?"

В Хамбург той срещнал двама ирански християни и така намерил своята нова общност. Поради наплива от новопокръстени, общността вече е принудена да търси по-големи обредни помещения. Така е и в други германски градове, където църквите отново се пълнят с вярващи.

Покръстване заради убежище?

Властите предполагат, че приемането на християнската вяра е един вид създаване на легитимация за получаване на заветния бежански статут. Според германската Служба за бежанците и миграцията, покръстването на кандидати за убежище цели "гарантиране на защита, ако в страната, от която идва кандидатът за убежище, той е заплашен от преследване заради промяна на вярата". В крайна сметка става въпрос за това дали новопокръстеният действително сериозно приема християнската вяра или използва смяната на вярата, за да увеличи шансовете си за получаване на убежище. Църквата и властите не винаги са на едно и също мнение по този въпрос.

За църквата е радостен факт, че християнската вяра е привлекателна за хора от страни като Иран, Афганистан и Пакистан. В специално издадено от Протестантската църква ръководство към пасторите, извършващи покръстването, се подчертава, че с този акт на приемане на християнската вяра църквата поема особена отговорност: "Добре е пасторите да придружават кандидатите за убежище, когато те се явяват пред властите или в съда", са казва в документа. Но това, което духовниците виждат като отношение към бежанците, често е посрещано много критично от църквата. Така например служители от администрацията често задават въпроси за религиозната идентичност на кандидатите (защо въобще се нуждаят от религия), или ги питат колко дни има между Великден и Петдесетница. Пасторка пък разказва как ѝ се наложило да събира подписи от германци, чрез които да удостовери, че един кандидат за убежище бил активен член на местната религиозна общност.

"По принцип е проблематично църковни дела, като посвещаването в дадена вяра, да бъдат проверявани от държавни служби, смята пастор Мартенс от Берлин. Църковните служители смятат, че въпросите за изповеданието на кандидатите не са работа на държавата. Според Службата за бежанците и миграцията, явяването пред властите не бива да се превръща в "изпит по вероизповедание". Но трябва да се изясни въпросът за това, как кандидатът за убежище ще изповядва новата си християнска вяра, след като се завърне в родината си.

Религиозната принадлежност не спира екстрадицията

В църквата на пастор Бабаян кандидатите да приемат християнската вяра най-напред изкарват няколко месечен курс по религия. Те изучават Библията и християнските празници, паралелно с немски език. Не всеки може да бъде приет, уверява пасторът: "Ако се съмнявам в някои от кандидатите, че наистина вярва дълбоко, той трябва да изкара курса още веднъж." Според него, повечето новопокръстени стават след това активни членове на религиозната общност.

Само че приемането на християнската вяра не е пречка за екстрадирането на онези, които не получават убежище. В една общност в провинция Шлезвиг-Холщайн има в момента три такива случая. "Много се тревожа", казва пасторката.

Новопокръстеният християнин Бенямин от Хамбург не иска да се връща в Иран: "За мен там вече няма място, искам да живея свободно", казва той. И макар да съзнава риска, че може да бъде екстрадиран, Бенямин е твърдо убеден: "Абсолютно съм сигурен, че за мен християнството е верният път".