Новата бедност

Индустриалната революция обещаваше, че на неравното разпределение на благата ще бъде сложен край и в обществото вече няма да има бедност. И действително - промишленото производство на хранителни продукти намалява бедността, но тя в никакъв случай не изчезва.

През ХIХ и ХХ век западните държави създават нов инструмент срещу нея - социалната държава. В нея бедността е структурен проблем, обусловен от икономическата конюнктура и обратите в живота. Онзи, който няма доходи, заболява или е стар, получава подкрепа от социалните застраховки, на които може да разчита. И вече не е зависим от помощта на семейството, великодушието на околните или милостта на църквата.

Бедността като ценност

Вярно, че и в предмодерните общества нуждаещите се от подкрепа не са били оставяни да гладуват - за тях се грижат един вид благотворителни организации в рамките на средновековните църковни институции. Бедният печели от високата ценност, каквато представлява в християнската вяра бедността. Получавайки милостиня от богатите, той им проправя, така да се каже, пътя към рая. Просещият бедняк се възприема не като непълноценен човек, а като подобие на Христос.

И все пак до началото на ХХ век борбата срещу бедността си остава произволна, морализаторска и репресивна дейност. Бедният е беден, защото не е могъл да се справи с живота - гласи разпространеното виждане. Той сам си е виновен за мизерията и трябва да си носи последиците. Висшите прослойки организират своеобразен "лов на просяци", прогонвайки ги и заставяйки ги да се върнат в родните си общини, които отговарят за тяхната подкрепа. Други мерки срещу бедността са забраните за просия и забраните за женитба, налагани на социално слабите, както и принудителните отвеждания в бедняшки домове и изселванията.

Невъзможният нормален живот

Социалната държава слага край на тези методи, но пък се конфронтира с т.нар. "нова бедност", която междувременно най-често бива прикривана. Като нейни основни причини се сочат най-вече трайната безработица и разширяващият се сектор на ниско платения труд, а засегнатите от нея хора не разполагат с доходи за осигуряване на стоките и услугите, които биха им позволили нормален живот и интеграция в обществото.

Новата бедност показва, че социалната държава с нейната система от застрахователни услуги е ориентирана към модела на стабилния, осигуряващ съществуването наемен труд. Този модел обаче се руши, а в днешните условия това има тежки последици: тези, които прекъсват трудовия си стаж /най-вече жените/, са сериозно ощетени; мнозина не успяват да свържат двата края, макар да работят срещу ниско заплащане на няколко места. Това, че все повече хора трайно зависят от социалните помощи, подкопава правовия принцип на модерната социална държава - постепенно тези хора биват сведени до зависещи от милостиня просители, от които при това се очаква да бъдат благодарни на общността.