Новата заплаха за Сирия

През последните три години и половина от началото на войната населението на Сирия изгуби първо вниманието от страна на световната общност, а след това и нейната благосклонност. Във вторник тази седмица (2.12.2014) Световната програма на ООН по прехраната обяви, че ѝ се налага да преустанови помощите за сирийските бежанци, защото на организацията ѝ липсвали 64 милиона щатски долара. Толкова пари биха ѝ били нужни, за да може да осигури храна на хората до края на годината. Парите обаче липсват. Няколко страни-донори бяха обещали да дарят средства, но до този момент не са го направили.

Досега Световната програма по прехраната успяваше да подпомага почти два от общо около 3,5 милиона бежанци в съседните на Сирия държави. Според говорителката Абеер Етефа, занапред програмата ще може да помага само на най-застрашените 200 000 бежанци. А това означава, че много сирийци ще бъдат обречени на глад. "Разполагаме с хранителни продукти само до януари догодина", заяви Етефа.

Цинична медийна стратегия

Извън границите на страната гражданското общество на Сирия се превръща в заложник на една война, за която няма никаква вина. А вътре в страната го дебнат две смъртни опасности: от една страна от армията на режима на Башар Асад, който през последните месеци обсипа с бомби от хеликоптери цели сирийски градове, а от друга - от терористични групировки като "Ислямска държава", които наказват безпощадно всяко неподчинение.

Със зрелищни акции - от медийна гледна точка - като обезглавяването на заложници, "Ислямска държава" привлече световното внимание. Така престъпленията на режима на Асад бяха изместени на заден план в общественото съзнание. А това даде възможност на Асад да се предложи на международната общност като съюзник в борбата срещу терористите. Засега обаче общността не се е решила да приеме предложението. Видеоклиповете с екзекуциите на западни заложници обаче я поставят под натиск: много жители на западния свят виждат в "Ислямска държава" и нейните потенциални съюзници в Европа много по-голяма опасност, отколкото в режима на Асад.

Гладът като оръжие

Промяната, повлияна от медийната пропаганда, може да бъде последвана и от промяна в политиката. Ако Световната програма по прехраната няма възможност да предоставя храна на сирийските граждани, това поставя под натиск светски ориентираните противници на Асад. А щом сирийците са застрашени от глад, това пък ще засилва натиска над бунтовниците да оставят оръжията и най-накрая да прекратят конфликта. Това пък поставя Асад в положение да диктува условията. Във всеки случай през последните три години и половина той не остави обаче никакво впечатление, че го е грижа за нуждите на сирийското население. Ето защо гладът може да се окаже следващото оръжие в ръцете на режима.

След три години и половина война, на част от международната общност очевидно ѝ липсват сили и воля да продължава да подпомага сирийците. Затова има най-различни причини, казва Луизе Амтсберг, депутат от Партията на зелените и член на Комисията за човешки права и хуманитарна помощ в германския Бундестаг. Според нея, някои държави просто нямат средства, а други не изпращат обещаните помощи заради вътрешнополитически разногласия.

Това пък прави още по-важна ролята на финансово стабилните държави. В техен интерес е те да поемат този ангажимент. Защото секването на помощите от Световната програма по прехраната не е само хуманитарен проблем, а засяга и сигурността в света. Намаляващите дарения засилват натиска над съседните на Сирия страни, някои от от които са приели над един милион бежанци. "Ситуацията в Ливан показва ясно колко безпомощна е страната в проблема с бежанците. Ние европейците нямаме интерес и тази държава да се срине и да се превърне в следващото огнище на напрежение", казва Луизе Амтсберг.

Силата на кадрите

Комплексният характер на войната в Сирия представлява предизвикателство и за много германски хуманитарни организации. Многото и често сменящи се фронтове спъват готовността на германците за дарения. За две години акцията "Deutschland hilft e. V." успя да събере дарения на стойност 4,3 милиона евро. Само за половин година бяха набрани и 4,8 милиона евро за Северен Ирак. Индиректно и без да го е искал, със свой принос за това е и радикалната организация "Ислямска държава". "Драматичните кадри от Северен Ирак подтикнаха германците да правят дарения", казва Бирте Щайгерт, говорителка на акцията "Deutschland hilft e. V.".

Луизе Амтсберг пледира за отпускането на повече държавни средства, което би подпомогнало например приемането на бежанци. Защото ако хората в Сирия бъдат оставени без подкрепа и бъдат обречени на глад, и германската политика за бежанците няма да е в състояние да им помогне, убедена е тя.