Нови възпаления в Гърция заради пенсиите

Димитрис е възмутен. Пенсионираният строителен работник едва свързва двата края с 406 евро на месец. Но скоро ще трябва да се оправя и с още по-малко пари. Поради здравословни проблеми Димитрис е излязъл в пенсия преди да навърши пенсионна възраст и получава 253 евро основна пенсия. Към нея се прибавя държавно финансираната надбавка "солидарност" от 153 евро. Сега тази надбавка може да отпадне, тъй като всичко над основната пенсия е трън в очите на кредиторите и трябва да бъде премахнато или намалено.

"Ако се стигне дотам, ще трябва да моля децата за пари. А те също едва свързват двата края. Работя от петгодишен - в селското стопанство, по-късно като шофьор, бях строител и подизпълнител. Докато не ме събори инфарктът. И за какво?", казва 75-годишният мъж.

Значителни съкращения

След дълго отлагане, гръцкият премиер Алексис Ципрас внесе в края на април пенсионната реформа за обсъждане в парламента. Тя предвижда съкращаване на пенсиите с 3 милиарда евро до 2019 година, както и по-високи социалноосигурителни вноски. Правителството възнамерява да гласува оспорваната пенсионна реформа още в неделя - ден преди срещата на финансовите министри от ЕС в понеделник на която ще бъде направена оценка за напредъка на Гърция с мерките за икономии. Синдикатите обявиха двудневна обща стачка.

Социалният министър Йоргос Катругалос се опита да тушира напрежението с уверението, че след реформата девет от всеки десет социално осигурени гърци ще бъдат по-добре, отколкото преди. Димитрис не вярва на нито една негова дума. "Какво ли не ни обещаваха тези хора, когато още бяха в опозиция: щяха да увеличат минималната заплата и да анулират орязването на пенсиите. Но не изпълниха нито едно от тези обещания", казва той за ДВ.

Без одобрение от кредиторите

Заради това, че е внесъл пенсионната реформа за обсъждане в парламента преди да получи одобрението на кредиторите, гръцкият премиер Ципрас е остро критикуван. И докато засегнатите се оплакват от болезнените съкращения, кредиторите очевидно смятат новите мерки за недостатъчни. "Действията на това правителство носят рискове", казва по този повод евродепутатката Мариета Гианаку. Тя предполага, че кредиторите ще отхвърлят оспорваната реформа.

Икономистът Костас Ступас пък акцентира на вътрешнополитическия натиск, на който е подложен Ципрас. Той смята, че премиерът иска с "театрален жест" да покаже смелост и да се разграничи от политическите си противници. "Посланието на Ципрас гласи: За разлика от другите правителства, ние имаме волята и сме в състояние да вземаме собствени решения", казва икономистът.

Под натиска на кредиторите, през последните години се промениха някои неща в гръцката осигурителна система: пенсионната възраст беше вдигната до 67 години, но само за социално осигурените лица, участващи на трудовия пазар от 1993 година насам. Пенсионерите днес получават средно 25 процента по-ниска пенсия в сравнение с времето преди кризата. Това, от своя страна, води до масово обедняване на възрастните хора. Всеки втори пенсионер в страната живее под прага на бедността. Въпреки това пенсионната система е зависима от държавните субсидии, защото пенсионните каси загубиха над половината от своите резерви след частичното опрощаване на гръцкия дълг от частните кредитори.

Костас Ступас смята, че проблемът е другаде. "Всеки трети гръцки гражданин излиза преждевременно в пенсия. Затова пенсионната система не може да се финансира и е несправедлива спрямо мнозинството, внасящо пенсионни осигуровки. Предвидената реформа обаче няма да реши този основен проблем", казва той.

Задава се "данъчна буря"

Сякаш орязването на пенсиите не е достатъчно, че в неделя парламентът на страната ще гласува и вдигане на данъците върху бензина, тютюневите изделия, кабелната телевизия и хазарта. Обсъжда се въвеждането на данък-интернет и увеличаване на ДДС до 24 процента. Гръцките медии предупреждават, че се задава "данъчна буря". Целта на всички тези мерки е в хазната да постъпват допълнително по 1,8 милиарда евро годишно.

Пенсионерът Димитрис смята, че предишните правителства са основните виновници за финансовата мизерия в страната. Според него, кредиторите също носят определена вина. "Те сигурно са разбрали, че реформи не се правят само с покачване на данъците и съкращения на пенсиите. Въпреки това продължават да държат на тях", казва той.

Не само Димитрис е възмутен от факта, че пенсиите на депутатите няма да пострадат. Социалният министър Катругалос даде потресаващо просто обяснение за тази привилегия. Той заяви, че за пенсиите на депутатите отговаря държавата и те не зависят пряко от социалноосигурителната система.