Новите роби на Катар

Много от общо около 1,2 млн. гастарбайтери, предимно от Азия, са наблъскани в огромни центрове за настаняване в покрайнините на столицата Доха. Там те са принудени да живеят в уронващи достойнството на човека условия: „Имаме огромни проблеми – баните са запушени, мръсотията е навсякъде, в обикновена стая понякога живеят по 14 души. Даже чаршафи не ни дават, длъжни сме били сами да си осигурим спално бельо”, казва млад мъж от Непал.

На 600 работници се падат 2 общи кухни, в които те сами трябва да си готвят. В тях е мръсно, навсякъде се разхождат хлебарки, мухи постоянно кацат по храната и разнасят зарази. Това е и причината толкова много хора да се разболяват, казва друг наемен работник.

Гастарбайтерите почти не могат да разчитат на медицинско обслужване, тъй като още с пристигането си в богатото на петрол емирство им се отнемат паспортите. А това ги прави изцяло зависими от техния работодтел, е разказал пред репортер на „Гардиън” друг работник, също непалец: „Бяха ни обещали заплата от 250 евро на месец плюс 60 евро допълнително за храна. В действителонст обаче ни плащат всичко на всичко само по 190 евро. Хората са ядосани, но какво можем да направим?”, казва той.

Заложници в чужда страна

Мисълта за това, че у дома цялото семейство разчита на тяхната заплата в Катар, докарва много от мъжете до ръба на отчаянието. Голяма част от тях в родината им са примамвани с фалшиви обещания. Друг работник от Непал разказва, че са му били обещани 600 долара месечна заплата, около 450 евро. Още в транзитната зала на летището в Делхи обаче трудовият договор му е бил отнет за да бъде скъсан и изхвърлен в кошчето за боклук. След това в самолета е получил нов договор за 190 евро месечна заплата. За капак на всичко през първите 5 месеца заплата не му е била изплащана, а за да оцелее той е бил принуден да вземе кредит. Когато един ден нервите не му издържали избягал от строителния обект и сега пребивава нелегално в страната, е разказал младият мъж на журналистите от „Гардиън”.

Веднъж налапали въдицата, младите мъже се превръщат в заложници в чужда страна. Спасение няма. Ганеши Вакар, 16-годишен младеж, се е върнал в родината си, но в ковчег. Той е един от общо около 40 гастарбайтери, намерили смъртта си на работната площадка през последните 2 месеца. Някои – поради занижените или направо липсващи мерки срещу трудови злополуки, а други -както Ганеши - от инфаркт.

Майката на момчето е отчаяна: "Възлагахме на него толкова надежди. Много искаше да замине и да работи каквото и да е. Ние се съгласихме смятайки, че ще изкарва достатъчно пари за да ни помага в изхранването. Молехме се за него, да е добре.” А бащата просто не може да си обясни причината за смъртта на момчето: „Синът ми беше здрав и силен, даже не е кашлял през живота си. Изпратихме го в чужбина, а ни го връщат в ковчег. Климатът ли е виновен? Или е било нещо друго? Тези въпроси не ми дават мира ни денем, ни нощем”, казва бащата.

Без вода при 40 градуса по Целзий

Разследванията на журналистите от „Гардиън” са установили, че на работната площадка на работниците им е отказвана вода за пиене или за разхлаждане. На тежките обвинения в модерно робство домакините от Катар дават мъгляви отговори. В оскъдно прессъобщение на организаторите на Световното първенство по футбол се казва, че „здравето и сигурността на всеки работник е от първостепенна важност за Организационния комитет" на спортната проява през 2022 година. И още: „Турнирът е шанс за осигуряването на по-добър живот за работниците в Катар”.