”Ново начало в Палестина”

С избора на Махмуд Абас, известен и като Абу Мазин, за президент на Палестинската автономна власт се извърши ”смяната на режима”, която Израел и САЩ изискваха от палестинците, след като израелският премиер Ариел Шарон обяви Арафат за ”личност без значение”. Нито новата окупация на автономните области, нито арестите на хиляди палестинци или пък военната обсада и дипломатическата изолация на Арафат нямаше да накарат палестинците да се откажат от историческия си лидер. След смъртта на Арафат обаче те така или иначе трябваше да изберат негов приемник.

Въпреки хаотичното положение, предизвикано от израелските военни операции и вътрешно-палестинските дрязги, автономните власти успяха да организират планомерни и редовни избори. По отношение на демокрацията изборният процес, разбира се, не беше съвсем безупречен. Право на глас имаха само палестинците, живущи на Западния бряг и в ивицата Газа. По този начин от участие в изборите бяха изключени около два и половина милиона бежанци. На Западния бряг и в ивицата Газа изборите се проведоха в условията на окупация; оповестеното изтегляне на израелските войски се оказа до голяма степен символично.

Изборите страдаха и от обстоятелството, че най-перспективният съперник на Абас, Марван Баргути, бе вкаран в затвора и чрез оказан върху му масивен натиск бе накаран да се откаже от кандидатурата си. Като кандидат на управляващата Ал Фатах и фаворит на израелците Абас имаше значителни предимства при достъпа до медиите и по отношение на свободното придвижване по време на предизборната борба. Освен това достъпът до избирателните урни беше значително затруднен за жителите на източен Ерусалим вследствие на бюрократични мерки, заплахи и тормоз.

Като положително трябва да се отбележи, че Мустафа Баргути предложи истинска алтернатива спрямо фаворита Абас. Той замести възпрепятствания си братовчед Марван като кандидат на младежта и представител на една реформаторска програма, ориентираща се не според исканията на американците и европейците, а според потребностите на палестинците. Отвъд дискусията за правото на въоръжена борба той обяви, че смята борбата с корупцията и шуробаджанащината, както и укрепването на правосъдието, администрацията и гражданското общество за основна предпоставка на успеха на борбата за собствена държавност.

Махмуд Абас е по-скоро представител на старата гвардия, ръководеща автономната власт с традиционните средства на клиентелизма и революционните лозунги. Формулираната от него цел, е една и съща с тази на предшественика му Арафат: държава в границите на окупираните от Израел в 1967 година области с Източен Ерусалим за столица и правото за завръщане на бежанците. Ала Абас смята да се откаже от въоръжената борба, която Арафат определяше като най-подходящо средство за постигане на тази цел досега, защото я смята за противопоказна. Имплицираното му обещание гласи, че би могъл да разреши конфликта с Израел в рамките на преговори, без палестинците да продължават да воюват, страдат и умират.

Израелско-американската реклама за Абас изгради за тези намеци-обещания известно доверие. Така например мнозинството сред палестинците по препоръка на американците гласува за президент, на когото Арафат само преди година и половина въпреки натиска от Вашингтон отказа достъп до лостовете на властта. С избирателна активност от около 60 на сто Абас сега е безспорно легитимиран като представител на тези палестинци. Тази му легитимност обаче е до голяма степен по-слаба от легитимността на Арафат, избран в 1996 год. при 80 на сто изборно участие с 89 на сто от гласовете. Съответно по-трудно ще бъде за Абас да налага курса си спрямо традиционните клики във властта, претенциите на младото поколение и опозицията на ислямистите.

Ако Абу Мазин не иска да бъде само администратор на царящия хаос, той ще трябва да докаже, че рецептата му е функционираща. Избирателите му очакват от него да възстанови законността и реда и да накара израелците съществено да смекчат окупационния режим. Той трябва да докаже, че чрез преговори действително може да се постигне повече отколкото чрез война. Ако това не му се удаде, застъпниците на насилието и властта на милициите твърде скоро отново ще спечелят надмощие.