Норвегия и трудното наследство на Кнут Хамсун
27 ноември 2008Дори през май 1945 той превъзнася Хитлер като "борец за човечеството" и "реформатор от най-висок ранг". Когато две години по-късно Кнут Хамсун е изправен пред съд като колаборатор, 88-годишният писател приключва защитното си слово с думите: "Времето е на моя страна. Аз мога да чакам". Хамсун е символ на предателството. Той умира в пълна мизерия. Само петима души следват ковчега му. Нобеловият лауреат Хамсун обаче отдавна е признат за един от основателите на модерната епоха в литературата.
Хамсун подарява Нобеловия си медал на Гьобелс
Догодина Норвегия ще отбележи 150-та годишнина от рождението му. Кулминацията на честванията ще бъде откриването през август на Хамсуновата кула, която един нюйоркски архитект издига на 200 км северно от Полярния кръг, в Хамарьой, където Хамсун израства в бедно селско семейство. В шестетажната кула ще бъде разположен център, посветен на големия писател. Очакваните хиляди посетители обаче напразно ще търсят някакви ценности от живота на Хамсун - та нали той подарява своя Нобелов медал на нацисткия министър на пропагандата Гьобелс.
Впрочем идеологическите възражения срещу Хамсун все повече отслабват. Норвежката централна банка планира издаването на възпоменателна монета, а пощата отпечата две марки с мотиви от творчеството му. "Хамсун беше мерзавец, по въпроса няма никакво съмнение", казва социалдемократът Хелге Винсфолд, "но ние тачим името му заради неговите книги."
В течение на следващата година четири общини ще акцентират по различен начин по един от романите на писателя. Ангажирана е режисьорка, която да организира инсценировката. Така например в деня на смъртта на Хамсун през февруари на различни места в Осло ще бъдат открити улични кухни, които ще предлагат гореща супа, докато актьори ще четат от романа "Глад". Доброто настроение ще се поддържа от виното "Хамсун", което ще бъде доставено от един италиански износител на вино и почитател на писателя.
Ошвейцаряване и крака на туристи
Впрочем още преди три години четирите Хамсунови общини организираха в Милано семинар относно възможностите за развитие на туризъм, свързан с живота и творчеството на писателя. Те явно не искат да си спомнят, че Хамсун ненавиждаше туризма и туристите, че изпитваше ужас от "ошвейцаряването" на Норвегия.
Швейцарското сирене му миришеше на "крака на туристи" - и изобщо: "Ако се абстрахираме от един приказен герой, един религиозен фанатик и неколцина фабриканти на часовници, Швейцария беше и си остава една мъртва в духовно отношение страна. В цялата й история няма нито един велик дух." Кнут Хамсун едно към едно.