Нося бурка, значи съм свободна?

Жените, които се увиват с бурки в европейските държави, предприемат всъщност опит да се нагодят към човешките права и свободи в западния свят, в никакъв случай не искат те да отпаднат. Защо съм толкова сигурна? Защото тези жени знаят, че те и техните семейства не биха имали никакви права на съществуване в западните общества без извоюваните в течение на столетия политически достижения.

Кръгом назад?

Преселниците в по-голямата си част лично са преживяли потисничество и отграничение в родните си страни - някои като извършители, други - като жертви. И те искат да добавят още една към високо ценените западни свободи, а именно - да имат правото да изразяват вярата си на континента на свободата.

За която сметка обаче ние не сме добре подготвени. Кой би могъл да си представи, че хората, които са се борили за пълното освобождаване от държавната намеса при религиозните въпроси - като например сам да можеш да решаваш кога и как да се молиш или как да се обличаш, биха склонили след извоюваната свобода отново да се подчинят на старите правила под предлога за гарантиране на човешките права? Това е болезнено, обърква, предизвиква омраза, но и защитни жестове. Поради което в последно време се водят ожесточени спорове за и против забраната за носене на бурки.

Бурката като ориентир?

Дискусията е увлекателна, но всъщност всичко се върти в кръг: за повечето немюсюлмани забулванията на мюсюлманските жени са единствено и само израз и символ на мъжкото потисничество. При което изобщо не ни хрумва, че за мюсюлманите в светското общество те могат да означават и друго - да са знак и ориентация за собственото място в света на свободата, който е изпълнен с оплетени религиозни и политически обяснения за света. Ако подходим по този начин към въпроса за бурката, можем и да се откажем от демонизирането на забулените мюсюлмански жени.