Нужен е натиск отвън и отвътре...

Клаус Шрамайер смята, че след острите критики на Брюксел към България е почти неуместно и той да бие по същата струна. Дипломатът признава обаче, че не вижда никакви поводи за оптимизъм. Нещо повече - твърди се, че корупцията в България дори се е засилила след влизането на страната в ЕС. Вина за това той вижда и у Брюксел, за това, че е водил грешно преговорите за членство и не е предвидил никакви сериозни възможности за оказване на натиск, освен съкращаването на финансова помощ.

Вина обаче имат и българските граждани

които не се изявяват като политически отговорни лица, а допускат да бъдат вплетени в целия хаос от проблеми. Според Шрамайер: "Натиск от вън и от вътре са единствените неща, които могат да променят нещо, респективно ситуацията да се промени така, че олигарсите или онези, които сега имат думата, да осъзнаят, че една правова държава им носи повече предимства отколкото сегашното положение", казва германският екс-дипломат. Причината за това, че е останала само тази твърде малка надежда, Шрамайер търси и в някои манталитетни раздвоения, типични за региона:

"Искат да са европейци, но не искат европейските правила на игра. Искат се европейските пари, но не и те да се управляват и използват по европейски начин. Искането да си западен е само външност, повърхност, а вътрешно – хората си остават жители на Балкана със всичките традиционни психически характеристики на османско-византийското минало. На това се дължи и наличието на съвсем различни социологически модели на партизанщина, клиентелизъм, на упование в личните връзки, а не в институциите и правото.”

Българската политика - в грешен коловоз

Шрамайер отива и по-далеч, като изказва съмнение, дали копенхагенските критерии за прием в ЕС /става дума за политическите критерии, като наличието на правов ред и демокрация/ - са подходящи за Балканите. Според него ЕС е пропуснал да се замисли, дали за страни като България нямаше да е по-подходящ някакъв друг вид членство в общността, което да се различава от пълноправното. Що се отнася до България, германският дипломат признава, че не вижда особена перспектива за краткосрочно подобряване на политическата ситуация, която според него е влязла в грешен коловоз още от 2001 година насам, след падането на кабинета на Костов. Добре е все пак, казва в заключение Шрамайер, че има наченки на екологично движение, което смело се бори за опазването на природата. Българското общество има нужда от повече подобни групи, които би трябвало да се борят в името и на други принципи на правовата държава.