Нужна ли е кръв за "националното самосъзнание"?

В блога си Шикорски слага и линк към сайта на една група историци-любители, които окачествяват въстанието на съпротивителната полска Армия Крайова, като "безотговорно безумство". Въстанието през 1944 е потъпкано от СС и Вермахта с цената на десетки хиляди полски жертви.

Наистина германските окупатори избиват и десетки хиляди неучаствали в бунта цивилни граждани, след което взривяват целия център на Варшава с черкви, дворци, музеи и библиотеки. През това време Червената армия се намира на източния бряг на река Висла и внимателно следи събитията. Но не се намесва.

Дебатът е на 67 години

Дебатът за смисъла на въстанието започва още по време на войната и продължава до днес. Напоследък като че ли надделяваха онези историци и политици, които искаха въстанието да бъде признато за важна национална саможертва, за символ на съпротивата. Привърженик на това разбиране беше и загиналият в самолетна катастрофа преди 15 месеца бивш президент Лех Качински.

И преди Шикорски е имало политици, които са се питали какъв смисъл е имало Варшавското въстание. Истинското възмущение обаче бе предизвикано от позицията на настоящия външен министър, включително и поради това, че открито препраща към сайта на историците-аматьори, отричащи въстанието, отразявано в училищните учебници като пример за полски героизъм и патриотизъм.

В дебата бяха споменати и по-стари реакции: например тази на генерал Владислав Андерс, командир на полско военно съединение под командването на съюзниците по времето на Втората световна война. Той нарича заповедта за започване на въстанието чисто и просто "престъпна". И полското задгранично правителство в Лондон критикува лидерите на Армия Крайова. Те били достатъчно наивни да разчитат на помощта на Червената армия.

Историята и нейните митове

В наши дни предимно представители на левицата и на ляво-либералните кръгове заявяват, че десетките хиляди младежи, убити по време на въстанието, са липсвали болезнено на страната след края на войната. Тяхното отсъствие предоставило и възможността, полските сатрапи на Сталин да завземат властта. А Варшава, наричана до войната често "Париж на Изтока", била разрушена напълно.

Размяната на удари и отдавна познати аргументи не спря дотук. Накрая бе зададен и въпросът дали поляците имат нужда да повдигат националното си самосъзнание с помощта на исторически митове. От този въпрос пък се стигна до едва ли не баналното искане за "демилитаризация" на полската историческа наука. Засега все още широко се обсъжда искането за критичен поглед към собствената история и нейните митове.

Че не друг, а Шикорски предизвика това обсъждане, се разглежда като следствие от "европеизацията" му. Само допреди няколко години той беше в лагера на братя Качински, после обаче промени позициите си и премина към проевропейските либерал-консерватори на премиера Доналд Туск.