Нют, Мит, Биби и Володя

Тази мисъл ми мина през главата тези дни, когато Нют Гингрич доведе надпреварата сред републиканците за гласовете на еврейските избиратели до нови низини, заявявайки, че палестинците били "измислен" народ, така че не им се полагала държава.

Това трябваше да е доказателство, че Нют обича Израел повече от Мит Ромни, който се задоволи само да каже пред израелския в. Israel Hayom, че щял да премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим: "Защото аз не смятам да предприемам действия независимо от мнението на нашите съюзници... Не мисля, че Америка трябва да играе ръководна роля в мирния процес. Вместо това, ние трябва да стоим на страната на нашия съюзник".

Точно така! Ролята на Америка е само да ръкопляска на всичко, което Израел върши, и да си трае. Ние нямаме собствени интереси. И тоя тип иска да става президент?!

Купени и платени

Аз не претендирам да говоря от името на американските евреи, но съм сигурен, че има много като мен, които са убедени в правото на еврейския народ да има собствена държава, които разбират, че Израел живее в опасно обкръжение, и въпреки това си остава демокрация, но които са дълбоко разтревожени от посоката, в която върви днешен Израел.

Надявам се израелският премиер Бенямин /Биби/ Нетаняху да е наясно, че овациите, които получи тази година в американския Конгрес, не бяха за политиката му. Тези овации бяха купени и платени от израелското лоби. Истинското изпитание е какво ще стане, ако Биби се опита да говори, да речем, в Университета на Уисконсин. Предполагам, че много студенти ще го бойкотират, включително и мнозина студенти евреи, не защото са враждебно настроени, а защото са объркани.

Те са объркани, когато четат във вестника, че след срещата си тази седмица с руския президент Владимир Путин израелският външен министър Либерман нарекъл парламентарните избори в Русия "абсолютно свободни, честни и демократични". Да, същите тези избори, които изкараха по улиците десетки хиляди руски граждани, протестиращи против изборната измама.

Те се объркват, когато четат в интернет страницата на New Israel Fund, че "още преди десет години ултраортодоксалната общност в Израел поиска от обществената автобусна компания "Егед" да въведе сегрегирани автобуси, в които мъжете и жените седят отделно. Към началото на 2009 в страната е имало над 55 такива автобуса. Жените са длъжни да се качват от задната врата и да са "облечени скромно".

Кои сме ние?

Те се объркват, когато четат във Financial Times от миналия понеделник: "През последните седмици в Израел се дебатират оживено поредица от нови закони, които според мнозина израелци са предназначени да задушат инакомислието, да орежат правата на малцинствата и да ограничат свободата на словото - например закон, позволяващ на практика на израелските общини да изключват арабските семейства; закон, предвиждащ наказания за израелците, които зоват за бойкот на продуктите, произведени в еврейските селища на окупирания Западен бряг; и инициативи, целящи Върховният съд да бъде поставен под по-силен политически надзор".

Те се объркват и когато четат влиятелния либерален наблюдател на Haaretz Гидеон Леви: "Това, на което ставаме свидетели, е в-о-й-н-а. Тази есен у нас избухна културна война, която се води на много фронтове. Под въпрос е не само правителството, колкото и да е важно, но и самият характер на нашата държава".

Така че докато Нют цинично пита кои са палестинците, той явно хабер си няма, че не един и двама израелци се питат: "Кои сме ние?"