“Обичам родината, мразя държавата!”

“Обичам родината, мразя държавата!” - за този лозунг, който казват се срещал по улиците в София, се сетих през последните дни, когато световните агенции и медии публикуваха информации за спешните мерки на това и онова западно правителство, тръгнало да спасява държавата си от финансов банкрут. В същото време българските медии бълваха една след друга новини от една криминална хроника, вещаеща политически банкрут на българската държава при това въпреки “спешните” мерки на правителството или може би точно заради тях. Защото

макар и спешно проведени тези мерки са толкова закъснели

че дори няма и да замажат очите на онези в Брюксел, които все още чакат знаци на добра воля за борба срещу корупцията, организираната престъпност и прочие заболявания на така наречените политически и бизнес елити в България. Едно е още по-сигурно – акциите на спецслужбите от миналата седмица няма да внушат у обикновените нормални българи респект спрямо държавата. "Натискът на държавата трябва да е непрекъснат в ежедневни акции, по-малко показен, но да всява респект", заяви Първанов онзи ден.

Чудя се, дали българинът наистина е респектиран от факта, че най-после бяха претършувани офисите на двама от многото светло-сенчести бизнесмени или от факта, че те в крайна сметка се измъкнаха като мнозина преди тях, присмивайки се на държавата. Защо да не го кажем директно: в съзнанието на българина

думата “държава” продължава да буди отрицателни емоции

и всекидневието му дава пълни основания за това. А ако една държава е опряла до нуждата от акции на спецслужбите си, за да всява респект у гражданите си, то тя отдавна е изгубила битката за доброто си име и точно това се случва в България.

Как обикновеният гражданин да уважава една държава, в която бивши полицаи, гонили престъпници, или пък функционери, без значение от коя партия, мутират в бизнесмени със съветнически функции към местната или централната власт и така бетонират позициите си в политиката, а и в усвояването или присвояването на пари от някакви еврофондове?

Това е матрицата за успеха на стотици български бизнесмени и може би най-големият проблем е, че не те се прикачват към управляващи политици, а си прикачват управляващите политици на ревера, като ги закопчават здраво с дарения и компромати.

Респект към тази държава?

Той би могъл да се появи само, когато по въпросната матрица спрат да се коват нови и нови екземпляри. И това няма как да стане само със спешни мерки на спецслужбите.

За съжаление българският случай изглежда като заглавието на филма “Мисията невъзможна”. Така че още дълго за много нормални българи в и извън България “родина” и “държава” ще продължат да бъдат две взаимно изключващи се понятия заради емоциите, с които са свързвани те.