Образованието има значение!

Образованието носи просперитет. Банално откритие, на пръв поглед. Но вярата в това в България вече е поразклатена. След като някой си Красьо е по-важен за кариерата на българския магистрат от неговия собствен ценз и опит; след като учените в България са представяни системно като непоправими кретени, а учителите като нервни и стресирани хора, които в междучасията ограбват банки с детски пистолет; когато броят на студентите е почти колкото на зрелостниците – ясно е защо образованието губи своята важност и престиж.

Едно актуално изследване на Националния статистически институт (НОИ) показва категорично, че доходите на завършилите висше образование са два пъти по-големи от средните за страната. Изследването представя и графика на топ 10 на висшите училища от гледна точка на професионалната реализация на вече завършилите. На първо място по заплати са възпитаниците на Американския университет, а на второ – на СУ “Св. Климент Охридски”.

Рейтингова система, поръчана от Министерството на образованието на консорциум от “Отворено общество”, МБМД и “Сирма Груп”, класира висшите училища в отделните професионални направления, които предлагат. СУ води класацията по качество на образованието сред класическите (или пълни) университети.

Лобирането не е за всеки

Това, което показват числата, е обнадеждаващо и по-различно от картината, която се оформя в главата на всеки, докато следи зачестилите скандали между държавната администрация и академичната общност.

Гледайки новините, излиза че от огромно значение за образователното ни Възраждане е Пернишкият университет по телекомуникации, компютри и архитектура. Той бе открит наскоро под абревиатурата ЕПУ. “На фона на образователния цирк у нас, в който студентите от Софийския университет вероятно ще доплащат за парното в общежитията, Бойко Борисов похвали днес пернишките вузисти, че не мрънкат за пари като държавните университети”, гласи репортажът от мястото на събитието на сайта Web Café. И така, ПР акцията на офшорнoто училище, базирано в Перник, получи подкрепа от най-високо място.

Ако съдим по субсидиите, с които държавата подкрепя висшите училища, и набраното напрежение, излиза, че Софийският университет е едва ли не на дъното на класацията. Едно е сигурно, най-старото висше училище в страната в момента не е с най-доброто лоби пред властта. Какъв по-ясен знак от това, че наскоро ректорът му не бе приет нито от ресорния министър, нито от премиера.

От непрекъснатите интервюта, които Сергей Игнатов бе принуден да дава ден след ден, научихме, че в страната се извършва “културна революция”, а той е вземал 90 рубли стипендия като студент. А сега времената са други.

Не искаме да обучаваме емигранти

На свой ред в дните около празника на будителите преподаватели и студенти от СУ излязоха на протест, нищо че Борисов обеща да им пусне парното. А други, като тези от Художествената академия, ще излязат в дървена ваканция.

Според някои медии, намерението на образователния министър да обяви нулев прием за 3-4 години във висшите училища по изкуствата, прозвучало почти като ответен удар на техните протести в края на октомври. Нулевият прием трябвало да бъде последван от платено обучение.

През цялата седмица на остри противоречия между академичната общност и държавната администрация се говореше много за пари-студенти-пари прим, както и за парното. Малко, всъщност почти нищо не се каза за науката, която се прави и трябва да се прави в тези университети. Именно това все пак ги отличава от гимназиите, колежите и прочее училища. Спорът си остана на най-ниското битово равнище.

Не сме срещу реформите в образованието и науката, напротив, смятаме, че някои от тях са много закъснели. Но искаме да знаем какво следва – стъпка по стъпка, защо се прави, каква експертиза стои зад замисляната реформа и нейната стратегия. Ще бъдем по-спокойни и ако сме абсолютни сигурни, че решенията не са параван за нездрави икономически интереси или част от разни политически проекти.

Буди недоумение и фактът, че хора от една сфера, както се казва, образовани, интелигентни и т.н. не говорят на един език; абсурдният диалог се води през медиите, а накрая всемогъщият Бойко решава кой ще е на топло през зимата... И така изглежда голямата реформа. Да не кажем – революцията.