Окървавеното лице на Гърция

Организацията "Хюман Райтс Уоч" е документирала множество нападения с расистки мотиви. През ноември 2012 година египтянинът Валед Талеб, който живее нелегално в Гърция и работи в една пекарна, поискал от шефа си да му изплати заплатата. Вследствие на което шефът и негови приятели връзват Талеб с верига за врата, влачат го като куче по улиците и го пребиват. Вече в болницата, Талеб е арестуван от полицията, защото няма документи. „Мислех си, че ще умра. Нямам документи, вярно, но аз бях пребит." Срещу нападателите е започнато разследване за дребно хулиганство, но и до днес те не са осъдени.

Кой си затваря очите?

Много гърци, а и някои водещи политици предпочитат да си затварят очите за подобни прояви. Според тях страната си има достатъчно други грижи. Те смятат, че расисткото насилие ще се уталожи от само себе си, щом бъде реформирана системата за даване на политическо убежище и икономиката се възстанови. Още по-обезпокоително е поведението на онези политици, които не предприемат нищо - поради страх от популистката реакция на дяснорадикалната партия Златна зора. Почти няма държавник, който да изрази категорична позиция спрямо разрастващата се ксенофобия.

В края на миналата година "Хюман Райтс Уоч" представи пред парламента в Атина резултатите от изследването си за ксенофобията в страната. Политик от управляващата партия тогава дори си позволи да нарече идващите в Гърция чужденци „хлебарки”. През декември гръцкото правителство реши да създаде специални полицейски части за решаване на проблема в Атина и Солун. Не са предвидени обаче важни детайли, например как ще бъдат обучени и как ще действат тези части, как да се подхожда към хората без документи.

За да бъде пресечена ксенофобията

"Едва когато специалните части наистина започнат да действат, можем да смятаме, че правителството взема проблема насериозно", посочва Хю Уилямсон от "Хюман Райтс Уоч". При това страните от ЕС трябва да подкрепят Гърция в тези усилия, настоява Уилямсон. Извършителите на ксенофобско насилие в повечето случаи остават ненаказани. Нито полицията, нито държавните власти си дават труда да ги подведат под отговорност. А тази безнаказаност руши вярата в Европа като място на мира и толерантността. Същата тази Европа, която беше удостоена с Нобелова награда за мир.

АГ, ЗЦ, ХУ, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева